Гераниумът не трябва да се бърка с полуиздръжливия пеларгониум, който понякога също се нарича гераниум. Описаните тук растения са издръжливи многогодишни, които се отглеждат като почвопокривни в бордюри, селски градини, градини с дървета и алпинеуми. Едни сортове образуват туфи, които „задушават" плевелите, а цветовете и листата на други са пъстри и особено ефектни на слънце. Има високи гераниуми за цветния бордюр и джуджета за алпинеума. Малко цветя могат да си съперничат с гераниума, ако търсите леснорастящи и издръжливи на сушата почвопокривни растения. Листата са дълбоко нарязани, а багрите са бели, розови, сини, бледоморави и червени, венчелистчетата са с ярко изразени жилки. Много видове губят листата си през зимата, но има сортове, които целогодишно покриват почвата.
Сортове: В градинския център ще откриете различни видове, а в каталозите - много сортове. Височината е от значение. За бордюра е Г. псилостемон - височина 90 см, цветове в магента, листопаден, цъфти през юни - август. При гераниумите със средна височина (30-60 см) има много сортове. Тук са прекрасните дълготрайни Г. ендресии и Г. оксонианум със сортовете си Wargrave Pink (оранжеворозов), Winscombe (розов с тъмни жилки) и А. Т. Johnson (сребристорозов). Всички цъфтят от май до септември. Това важи и за сорта G. Ann Folkard с цветове в магента. Г. платипеталум е с виолетовосини цветове, които цъфтят през юли и август. От нискорастящата група (по-малко от 30 см) е Г. макроризум, който цъфти на сухо и сенчесто място. Популярни сортове са Variegatum (листа с кремави пръски, бледоморави цветове) и Ingwersen’s Variety (бледозелени листа, розови цветове). G. wallichianum Buxton’s Variety е със стелещи се стъбла. Г. асфоде-лоидес, Г. ренардии и Г. сангвинеум образуват листати туфи. Джуджета, не по-високи от 15 см, са Г. далматикум (розов), G. cinereum Ballerina (розов с тъмни жилки) и G. cinereum Subcaulescens (магента).
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце или сянка в зависимост от сорта.
Размножаване: Разделете туфите наесен или напролет.
Използва се най-вече за жив плет - вечнозелените прунуси са най-популярни, но има и червенолистни широколистни сортове за висок или нисък жив плет. Не всички прунуси се отглеждат заради листата - има ...
В миналото това е било едно от най-използваните в цветните лехи и селските градини растения, но сега се купува главно във вид на букети, а не като семена за отглеждане на растения за лехи. Жалко, защо...
Този храст не е за малка градина. Засадете го като единично растение, за да има достатъчно място за листата му. Всеки сложен лист е дълъг около 90-120 см и е наделен на сложно разположени малки листче...
Този лесен за гледане хибрид на бръшляна и фатсията заслужава популярността си. Предпочита да е на хладно, но може да го гледате и в отоплена стая, стига температурата да не надвишава 21°С и светлинат...
Венерина мухоловка (дионея)