В естествената си среда горските кактуси са прикрепени към дървета в горите и джунглите, затова не е странно, че се различават по форма и изисквания от покритите с бодли пустинни кактуси. Има едно изключение – апорокактус флагелиформис. Той расте по дърветата в родното си Мексико, но прилича на пустинен кактус и се гледа като такъв.
Типичният горски кактус има листовидни стъбла и е пълзящ, което го прави подходящ за висящи кошници. Някои кактуси като рипсалиса се отглеждат заради стъблата, но повечето имат прекрасни цветове. Най-красива е групата на епифилумите – цветовете им са ароматни и много големи.
За съжаление горските кактуси цъфтят трудно и трябва да се придържате строго към правилата, ако искате да са красиви всяка година. Когато почиват, трябва да са на хладно и сухо място, никога не ги местете, след като са се появили пъпките. Трябва да закалите стъблата им, като изнесете саксиите през лятото на открито.
Тайни на успеха
Температура: Идеалната е между 13 и 21°С; през периода на покой поддържайте 10-13°С.
Светлина: Изберете добре осветено място, но повечето разновидности не обичат пряката слънчева светлина; епифилумът обича прозоречен перваз с източно изложение.
Вода: Когато започнат да се оформят пъпките, започнете да поливате по-често; когато се появят цветовете и по време на растежа третирайте като обикновено стайно растение – поливайте обилно, когато почвате започне да засъхва; ако водата ви е много твърда, използвайте дъждовна.
Влажност на въздуха: Пулверизирайте често листоподобните листа.
Пресаждане: Всяка година малко след края на цъфтежа; епифилумът е изключение – ако саксията му е малка, ще цъфти по-добре; не го пресаждайте всяка година.
Размножаване: Резниците на повечето разновидности се вкореняват лесно; вземете стъблени резници през лятото, като използвате стъблено връхче или стъблен сегмент, оставете резниците да се изсушат няколко дни, преди да ги заложите в почвена смеска на торфена основа.
Декоративната къпина се отглежда или заради пъстрите си стъбла през зимата, или заради късния си цъфтеж. Всичко зависи от сорта. Повечето имат бодливи стъбла и растат почти навсякъде. Начинът на подка...
У нас боровинката е разпространена като диворастящо растение в горските масиви. Културната боровинка се отглежда много ограничено от любителите овощари и е почти непозната като овощно растение. Интере...
По-дребните сортове (60-90 см) имат пъстри листа. Листата на А. вариегата са с кремави ивички.( Високите видове (240-300 см) са с обагрени стъбла – пурпурни при А. нитида и жълти при А. муриеле. Ару...
У нас производствен опит в отглеждането на ендивията няма, но любителският интерес заслужава да й се отделят няколко реда. Отглежда се заради листата, които се употребяват за приготвяне на салати. В...