Има няколко вида бръшлян – германски, шведски и т. н. тук става дума за “истинските” бръшляни, които са сортове на род Хедера. Те с право заслужават репутацията си на декоративни растения и от дълго време са едни от основните растения в саксийните групи. Катерливи са и бързо “обличат” голи повърхности, при условие че сте си избрали бързорастящ сорт на хедера хеликс. Стъблата са с въздушни корени и се захващат за тапети, мебели и т.н. За хедера канариенцзис, която е с по-големи листа, но няма въздушни корени, трябва да осигурите подпорки.
Бръшляните са не само катерливи. Може да ги използвате и като растения с падащи стъбла във висящи кошници или пълзящи – като килим по почвата (почвопокривни) между по-големи растения, което е подходящо място за по-малкиет храстовидни сортове, например Eva, Glacier и Needelepoint ivy.
Бръшлянът е популярен и полезен, но незаслужено има репутацията на лесно за гледане растение. В неотоплени стаи се чувства прекрасно, но страда от горещия сух въздух в домове с парно отопление. При включени радиатори зимно време трябва редовно да пулверизирате листата, иначе връхчетата им ще станат кафяви.
Тайни на успеха
Температура: Хладно, но не 0°С и под нулата; през зимата идеалното място е неотоплената стая; нощните температури над 15°С ще причинят проблем.
Светлина: Ярко осветено място през зимата; през лятото избягвайте пряката слънчева светлина.
Вода: През лятото поливайте редовно, така че почвата да е непрекъснато влажна, а през зимата поливайте оскъдно, но внимавайте почвата да не изсъхва.
Влажност на въздуха: Често пулверизирайте листата през лятото, особено ако стаята е топла и суха; през зимата ги пулверизрайте, ако стаята е отоплена; от време на време измивайте листата.
Пресаждане: Напролет, на всеки две години пресаждайте в по-голяма саксия.
Размножаване: От време на време пензирайте връхчета, за да се разклони бръшлянът, използвайте тези връхчета като стъблени резници.
Роднина е на хипеаструма, но не е взел нищо от величието на ефектния си братовчед. По-скоро прилича на минзухар. Цветът е разположен под ъгъл. Двата вида, които може да се отглеждат на открито, ще нам...
В естествената си среда горските кактуси са прикрепени към дървета в горите и джунглите, затова не е странно, че се различават по форма и изисквания от покритите с бодли пустинни кактуси. Има едно изк...
Растението не се среща често, но е подходящо за сенчест и богат с хумус бордюр или алпинеум, ако почвата е кисела. Член е на семейство Лилиеви и се разпростира с помощта на подземни ризоми. Лъскавите ...
Ароматната подправка, любимка на много европейски страни (Франция, Италия, Германия), е малко позната у нас. Свежите или изсушени листа и клонки са желани за салати, супи, рибни или зеленчукови консе...