Растения » Иглика (примула)

 Иглика (примула)
Primula

Групата на примулите съдържа някои от най-добрите стайни растения, които цъфтят през цялата зима и през пролетта. Многобройните цветове са събрани в центъра на листната розетка (безстъблени сортове) или са разположени по дълги изправени безлистни стъбла (стъблени сортове).
Игликите, които растат в градината, са подходящи за стайно отглеждане – цветовете им са големи и пъстри и след прецъфтяване могат да се засадят в градината. Обикновено за стайни растения се използват по-взискателни видове. Цветовете им са по-малки и са на безлистни цветоносни стъбла. П. малакоидес е най-изящна, П. синензис има накъдрени листа и цветове, а П. обконика не докосвайте, ако имате чувствителна кожа. Не засаждайте много надълбоко – върхът на нарастване на растението трябва да е точно над повърхността на почвата. Дръжте растението на добре осветено място (без пряка слънчева светлина), без въздушни течения и далеч от източници на топлина. Махайте увехналите цветове и подхранвайте редовно.
Видове
Два градински вида се отглеждат в стайни условия – обикновената иглика (П. вулгарис или П. акаулис) с големи цветове в бяло, жълто, червено или синьо, разположени над розетки от листа; П. вариабилис – с ярко, често двубагрени цветове, събрани в съцветия на здрави цветоносни стъбла, високи 30 см. П. малакоидес е най-известният от незимоустойчивите видове, които се отглеждат като нетрайни саксийни растения. Ароматните цветчета в бяло, розово, пурпурно или червено са разположени прешленовидно на цветоносното стъбло. Цветовете на П. обконика са големи, ароматни и с най-различни багри, но листата могат да предизвикат обрив, ако кожата ви е чувствителна. Жълтооката П. синензис цъфти в бяло, розово, червено, оранжево и пурпурно – популярните сортове имат червени венчелистчета, къдрави по края. П. кевензис не може да се сбърка – това е единствената незимоустойчива примула с жълти цветове.

Тайни на успеха

Температура: Хладно; 13-15°С по време на цъфтеж.
Светлина: Максимално силна, но предпазвайте от пряката слънчева светлина.
Вода: Почвата трябва да е непрекъснато влажна по време на цъфтеж.
Влажност на въздуха: От време на време пулверизирайте листата; поставете върху вана с камъчета, ако е много топло.
Грижи след прецъфтяване: Засадете П. акаулис в градината; другите видове обикновено се изхвърлят, П. обконика и П. синенцзис може да се запазят – пресадете ги и през лятото ги оставете на хладно, проветриво и леко сенчесто място; поливайте много оскъдно – наесен махнете пожълтелите листа и започнете да поливате нормално.
Размножаване: Засейте семена в средата на лятото.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Озотамнус

Необикновено дълготрайно растение - ще го откриете в някои каталози, но не и в градинския център. Деликатно, подходящо само за области с умерен климат, но има два вида, които са сравнително издръжливи...

Резеда

Много известно през 19. век растение, което сега е загубило голяма част от популярността си. Една от причините за това е, че не обича да го местят и трябва да го засеете на определеното за цъфтеж мяст...

Хипоцирта

Хипоциртата произхожда от тропическите лесове на Коста Рика и Бразилия. Расте по клоните на дърветата, откъдето дългите й до 30-40 см гъвкави стъбла, плътно покрити с тъмнозелени листа, се спускат кат...

Брюкселско зеле

У нас се отглежда рядко от любители заради дребните (2,5-5 см) зелчета, които се развиват в пазвите на листата, разположени спираловидно по сравнително невисокото (до 50 см) стъбло. Брюкселското зел...

Начало