Ирис (перуника)
Iris
Групата на ирисите е огромна. В нея ще откриете както екземпляри, високи 1,2 м, така и джуджета, които едва се подават над земята. Багрите са най-различни, а периодът на цъфтеж е от ноември до юли в зависимост от сорта. Класифицирането е сложно, но основните видове се различават лесно. Двете основни групи са ризомна и луковична.
Ризомна група
В тази група са най-популярните сортове. Ирисите се разпростират хоризонтално чрез удебелено стъбло, което е отчасти или изцяло под земята. Най-често се срещат брадатите ириси - разпознават се по власинките по обърнатите надолу външни венчелистчета. На върха на ризомите се образува ветрило от плоски и широки листа. Брадатите ириси се засаждат скоро след като цветовете повехнат и в ден, в който почвата е влажна. Разположете ги на около 30 см разстояние, като горната половина трябва да остане непокрита; върховете на листата се премахват. Повечето градинари се задоволяват само с брадатите ириси, но ризомната група включва и други сортове. Голобрадите ириси имат гладки външни венчелистчета и ризоми, разположени под повърхността на почвата - засадете на дълбочина 2,5-5 см. При тях разнообразието от размери и форми е голямо. По-долу са описани някои от най-важните. Качулатите ириси са най-малко на брой. По външните им венчелистчета няма власинки, а издигната лентичка от тъкан.
Сортове: Брадатите ириси от своя страна се разделят на четири групи. По-долу е дадена опростена версия на сложната класификация. Високата група (75 см и повече, цъфтят през юни) включва хиляди хибриди. Някои от най-често срещаните са Jane Philips (бледосин), Frost and Flame (бял, червена брада), Top Flight (бананов), Staten Island (златисти вътрешни венчелистчета, червени външни венчелистчета) и Black Swan (тъмнокафяви вътрешни венчелистчета и черни външни венчелистчета). От средната група (45-75 см, цъфтят през май) известни хибриди са Golden Fair (жълт), Arctic Fancy (виолетов и бял) и Black Watch (тъмнопурпурен). В групата на джуджетата (20-45 см, цъфтят през май) са ирисите, подходящи за алпинеума и за предната част на бордюра - Blue Pools (бял, бледосиня брада), Pygmy Gold (жълт) и Gingerbread Man (кафяв, пурпурна брада). Накрая идва ред на миниатюрната група (до 20 см, цъфтят през април) - потърсете И. пумила (10 см). Голобрадите ириси са разделени в много групи. Pacific Coast имат венчелистчета с ефектни жилки и вечнозелени листа. Ще намерите единствено И. иномината и хибридите му. Сибирските ириси са сортове и хибриди на И. сангвинея и И. сибирика. Сортовете са многобройни. По-известните са I. Sibirica Perry’s Blue (син) и Butter and Sugar (бял и жълт). Зимните ириси цъфтят между ноември и март при меко време. Потърсете И. унгуикуларис (И. стилоза) - 22,5 см, тревисти листа, виолетови цветове. Водните ириси имат нужда от влажна почва - И. псеудакорус (жълт), И. кемпфери (пурпурен) и И. левигата (синьопурпурен). От последната група - разни, най-популярен е И. фоетидисима, който се отглежда заради декоративните оранжеви семена. Качулатите ириси са представени от И. кристата (10 см, бледо-лилав, оранжева качулка) и I. Japonica Ledger’s Variety (90 см, бледолилав, оранжева качулка).
Луковична група
Ирисите от луковичната група са по-малки от повечето ириси от ризомната група. Подходящи са за алпинеума или за предната част на бордюра. Цъфтят през зимата, пролетта или лятото в зависимост от вида. Трудно оцеляват през зимата - някои видове са деликатни, а почти всички имат нужда от лека почва с добри дренажни свойства. Не трябва да ги вадите и да разделяте туфите поне четири-пет години след засаждане. Сортовете и видовете от тази група формират три подгрупи. Ирисите Reticulata са популярни джуджета, високи 7,5-15 см; цъфтят през февруари - март. Ирисите Xiphium са доста различни - цъфтят през юни - юли, а стъблата са високи 45-60 см. Цветовете на ирисите Juno - (5-7,5 см) се появяват през април - май.
Сортове: Ирисите Reticulata се срещат много често в алпинеумите. Два предпочитани вида са много ароматни. И. данфордие е с жълти цветове с кафяви петънца, а И. ретикулата е със сини, бледоморави или пурпурни цветове с оранжеви и жълти шарки. Най-известните сортове на И. ретикулата са J. S. Dijt (пурпурен с оранжеви шарки) и Cantab (бледосин с оранжеви шарки). Цветовете им са с диаметър около 7,5 см. I. histrioides Major (син с бели и златисти шарки) цъфти по-рано и с по-едри цветове. Засаждайте тези ириси на дълбочина 7,5 см през септември - октомври. Високите ириси Xiphium са бордюрни растения. Най-ранни са цъфтящите през юни холандски хибриди - популярни сортове са I. Lemon Queen (жълт) и I. Wedgwood (син). Цветовете на английския ирис (И. латифолия) са с диаметър 12,5 см и се отварят малко по-късно. Испанският ирис (И. ксифиум) цъфти през юли със синьовиолетови цветове. Засадете тези ириси през септември - октомври на дълбочина 10-15 см. Ирисите Juno са деликатни и се нуждаят от богата с хумус почва и ярко слънце. Известни са И. бухарика (30 см, слонова кост и жълто) и И. магнифика (бледолилаво и бяло). Садят се през септември на дълбочина 5 см.
Място и почва: За повечето видове е необходима песъчлива почва с добри дренажни свойства; ярко слънце.
Размножаване: Разделете туфите, когато се налага да ги извадите.
Автор: Ангелина Костова