ЯДЛИВА ГЪБА, но само след обелване на кожицата на шапката на младите гъби, докато месото има приятен вкус и аромат. При обработка с гореща вода добива червеникав цвят (цвета на месото). Подходяща е за мариноване в „букет" с други два-три вида гъби. Застарелите гъби сатрудносмилаеми и горчиви, поради което не се препоръчва консумацията им. Обикновено находищата са достатъчни за набиране само на млади екземпляри.
Расте в иглолистните гори, предимно на големи групи, в по-високите части на планините. Появява се през лятото и през есента.
ОПИСАНИЕ:
Шапката е рядко единична - обикновено са 3-4-5 гъби, които израстват от едно място, със сраснати пънчета. Имат неправилна форма, с големи размери - от 5 до 25 см, понякога няколко гъби са достатъчно количество, което ще задоволи всеки любител. Повърхността им е напукана. Кожицата е жълта, а при застаряващата гъба жълто-червеникава. Ръбът е вълновидно нарязан, леко вдлъбнат навътре към пънчето.
Плодовото месо е бяло, твърдо, но и еластично, с дебелина около 2 см. При застарялата гъба е грубо, дебело, напукано и добива горчив вкус. Третирано с железен сулфат, става сиво-розово.
Тръбичките са къси (около 1 мм), жълто-бели, спускакащи се надолу по пънчето. Трудно се отделят от плодовото месо на шапката.
Спорите са бели. Споровият прашец е белезникав.
Пънчето е дебело, месесто, с височина 6-12 см и дебелина 2-3 см. Стои дълбоко зарито в земята. Има цвета на шапката.
Овча прахан