Колитите

Колитът е остро възпаление на дебелото черво, което е сравнително често както у деца, така и у възрастни хора. Той се причинява от различни инфекциозни агенти (коли-бактерии, салмонела, шигела), от протозои (амеби), от диетични грешки, от химични отрови, които се елиминират или всмукват от дебелото черво. Острият колит много често е съпроводен от остър ентерит (колиентерит).
Заболяването започва остро, със силни коликообразни болки по хода на дебелото черво, тенезъм с чести позиви за дефекация. Появява се диария, като многократно се изхождат течно-воднисти или кашави шуплести изпражнения, които понякога са примесени със слуз и кръв. Много често телесната температура се повишава до 38 градуса С. Болните са отпаднали, обезводняват се за няколко часа. Езикът е зачервен и сух. Артериалното налягане се повишава.

Какви диета се назначава?
Има ли забранени храни?

Назначава се строга щадяща диета, съставена от пюрета и течности. Подходящи са пюретата от картофи, овесени ядки, шипки, ябълки, моркови, оризова каша, тиква, нишестета, яйчен белтък. Забраняват се месо, мазнини от животински, млечен и растителен произход. Препоръчва се употребата на леки чайове (шипка, липа, лайка и т. н.) със сухар и слабо подсладени. Забранява се употребата на алкохол и цигари. За няколко дни болният се поставя на легло. Прилагат се антибиотици, химиотерапевтици (включително сулфагванидин, хлорквиналдол) , спазмолитици, отболяващи средства.
Прогнозата на острия колит е благоприятна. При активно лечение той обикновено минава за 7-10 дни. Изходът за усложнения остър колит зависи от основното инфекциозно или паразитно заболяване, което е причинило остро възпаление на дебелото черво.

Подуването на корема ли е
основният признак при хроничната форма?

Хроничният колит представлява възпаление на лигавицата на дебелото черво, причинено от различни видове бактерии, амеби, хелминти (глисти), токсични вещества (олово, живак), периодични диетични грешки, термични и простудни, алергични и други фактори.
Най-честия признак е коликообразна коремна болка, различна по време, сила и локализация. Обикновено болката се усилва преди дефекация (изхождане по голяма нужда) и отслабва след нея. Болните се оплакват от тежест и подуване на корема, куркане на червата, където се образуват много газове. Често настъпват диария и запек с редуване. Запекът е по-чест у лица, водещи заседнал живот.
Лечението е консервативно. Назначава се подходящ диетичен и хранителен режим, както при другите чревни заболявания от възпалителен произход. По показание се прилагат антибактериални средства (антибиотици, химиотерапевтици), спазмолитици, болкоуспокояващи лекарства. При подходящи случаи се препоръчва балнео- и климатолечение, топлинни физикални процедури.
Ако се спазва назначеният лечебен режим, прогнозата на хроничния неусложнен колит е благоприятна.
За да не се стигне до тази хронична форма, трябва да се избягват и отстраняват предразполагащите фактори и заболявания, които увреждат дебелото черво.


С медикаменти или с операция се лекува
улцерозният хеморагичен колит?

Улцерозният хеморагичен колит (ХУХК) е неинфекциозно заболяване (приема се, че то е автоимунно). Може да започне остро, но е възможно да се развие и постепенно. Характеризира се с язвено-гнойно възпаление на дебелото черво, което често рецидивира. Възпалителният процес обхваща цялото дебело черво или част от него. Лигавицата на червото е зачервена, оточна, покрита със слуз и язви, които са с различна големина. При по-тежки случаи язвите са свързани една с друга. Болестта засяга предимно по-млади хора, на възраст между 20 и 50 години, като двата пола са почти еднакво засегнати. Обособяват се главно три форми на протичане: лека, тежка и мълниеносна.
При леката форма са налице чести позиви на дифекция, с диария или запек. В изпражненията понякога се установява кръв. Общото състояние на болните е добро. Болестните признаци продължават от един до три месеца, след това настъпва видимо продобрение за месеци и години.
При тежката форма се явяват чести и мъчителни позиви за дефекация (тенезъм). Изпражненията са кашави или воднисти, примесени със слуз и кръв. Телесната температура се покачва. Болните са без апетит и отслабват на тегло. Развива се анемия.
Мълниеносната форма започва внезапно и бурно, с чести болезнени позиви за дефекация. Изпражненията са воднисто-кашави, с обилни примеси на слуз, кръв и гной. Болните бързо и рязко отслабват на тегло. Кожата и видимите лигавици са сухи, телесната температура се повишава до 39-40 градуса С. Настъпват тежки усложнения - големи чревни кръвоизливи, пробиви на чревната стена, развитие на перитонит.
Лечението на ХУХК е консервативно и оперативно. Прилага се подходящ диетичен режим, както при други хронични възпаления на чревни заболявания. При по-тежки форми се назначават кръвоспиращи средства, преливания на кръв или кръвозаместителни средства. Когато кръвоизливът е неовладяем и има пробив на язва се предприема оперативно лечение. Само при леки форми се назначават цитостатици и кортикостероиди.
Прогнозата е сериозна. При животозастрашаващи усложнения и забавена оперативна намеса тя се влошава.
Профилактиката е както при болни от хроничен колит.