Опасен ли е бавният пулс

“Какъв е нормалният пулс; кога и защо става бавен; могат ли лекарствата да забавят пулса?”

Причините могат да бъдат от различен характер, посещението при лекар е задължително, самолечението забранено.

Сърцето е уникален орган.

Едно от основните му качества е автоматизмът - самозареждането на импулсите в определена честота и разпространяването им в цялото сърце. Това започва в един малък възел на проводната тъкан в сърцето, наречен синусов възел. Затова и нормалният сърдечен ритъм е синусов, с честота 60-80 удара в минута и като една необходимост за осъществяване на другите важни сърдечни функции. Когато сърдечната дейност се забави извън нормата, се определя като брадикардия. Забавянето може да е умерено (50-60 удара в минута; значително (под 50 удара в минута) или критично (под 35 удара в минута).

Причините за бавен пулс

са различни и не са свързани непременно със сърдечно-съдово заболяване. Много физиологични състояния, причини извън организма, начин на лечение, различни болести извън сърцето могат да предизвикат забавяне на пулса.
Една голяма, разнообразна и сравнително безопасна група са физиологичните брадикардии. Бавен пулс се появява през различни биологични периоди в живота - начин на бит и труд и т.н. Бавен пулс се появява по време на сън, почивка след физическа дейност, през втората половина на бременност, при старите хора. При задържане на дишането, при паника, при студ - също може да се констатира бавен пулс.
Вегетативната нервна система също е една честа причина за бавен пулс: когато преобладава тонусът на вагус (едната част на системата), при тренираност - психична, физична, характер на професията (спортисти, физически работници). Но ролята на превалиращия вагус е причина за появата на бавен пулс при болести: неврози, депресии, меланхолия, мениеров синдром, повишено вътречерепно налягане (тумори, кръвоизливи, възпаления). При много вътрешни болести също се наблюдава бавен пулс: язвена болест, жлъчни и чревни болести, някои ендокринни и бъбречни заболявания.
Много често бавен пулс се установява поради медикаментозно или токсично въздействие върху организма. Това се причинява от определени медикаменти или токсични продукти, отделяни от болни органи (например при жълтеница, бъбречна недостатъчност). Тук спада и бавният пулс при отравяния с гъби или други хранителни продукти.

Добре е да се знае кои медикаменти са причина за бавен пулс

Дори специфични лекарства за лечение на сърдечно-съдовите заболявания могат да са причина за брадикардия! Това са: бетаблокери, дигиталисови препарати при сърдечна недостатъчност; противоритъмни средства; различни опиати и някои успокояващи нервната система медикаменти; упойките и др.
При все по-честите вирусни инфекции също може да се появи бавен пулс (грип, вирусен хепатит), детски инфекциозни болести (например дифтерия) и т.н.
Независимо от множеството извънсърдечни причини за бавен пулс, винаги трябва да се обсъжда органично сърдечно-съдово заболяване. Това може да се случи на всички възрасти и има значение за вероятност от инвалидизиране. Бавен пулс се открива при: сърдечни миокардити, миокардиосклерози, сърдечен инфаркт, усложнението сърдечен блок (различни видове: ляв, десен, атриовентрикулярен - в различни степени), постоянен или интерминиращ сърдечен блок.

Какви са симптомите

дължащи се на бавния пулс. Когато забавянето на пулса е умерено - 50-60 удара в минута - най-често оплаквания няма. При по-голямо забавяне - 40-50 удара в минута - се появяват: главоболие, сънливост, виене на свят, отпадналост, нарушена координация, зрителни смущения. При критични стойности на пулса - 35-30 удара в минута - чести прилошавания до загуба на съзнанието и гърчове, подобни на епилептични припадъци.
Симптомите се дължат главно на влошено оросяване на важните органи и неизлъчени токсични продукти от тялото.
Бавният пулс може да се установи като постоянен или временно явяващ се. Това изисква извършване на обективизиране чрез специални изследвания: електрокардиограма, монитиране за цяло денонощие чрез поставяне на апаратче - Холтер, и др. Това се уточнява от специалиста кардиолог.

Нашите съвети:

• Съберете достатъчно информация чрез самонаблюдение и някои прийоми при установяване на бавен пулс: каква е честотата на пулса в различно време на денонощието; какви медикаменти вземате - за какви болести се лекувате; има ли промяна в обичайния ви ритъм на бит и труд; извършете някои дейности, отразяващи се на пулса: натоварете се физически; променете положението на тялото - легнал, седнал, прав - измерете пулса! Поемете дълбоко въздух и задръжте - пулсът трябва да се забави, опитайте и с коремно дишане. Пребройте честотата на пулса поне за 30 секунди.
• Посетете личния лекар и кардиолога и осъществете препоръчаните изследвания (важно е да носите стари, ако имате такива).
• До получаване на лекарска помощ можете да се тонизирате: чай, кафе, течности. Ако вземате медикаменти, за които сте предупредени, че забавят пулса, можете да намалите дозата с малка част! Не спирайте рязко медикаменти и не вземайте сами нови лекарства.
• Начинът на лечение се определя от лекаря ви и специалиста. В тежките, остри случаи лечението се осъществява в болница!