Сем. Зърнастецови – Rhamnaceae
Описание:
Храст или ниско дръвче, високо до 7 м, с гладка сивокафява кора. Младите клонки са червенокафяви с хоризонтални белезникави лещанки. Листата са последователни, елиптични, целокрайни, с пересто жилкуване, отначало - влакнести, по-късно - голи. Цветовете са единични или по 5-7 в пазвите на листата, бледозелени, двуполови, петделни. Чашката е гола, тичинките са 5. Плодът е сочен, топчест, в началото зелен, впоследствие червен, при узряването черен. Цъфти м. май - юли.
Разпространение:
Покрай реките, из влажните места и храсталаците до 1300 м н.в. в цяла България.
Употребявана част:
За медицински цели се събира кората на растението.
Бране и сушене:
Кората се бели при появата на сокодвижение м. април - май. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 60°С. Изсушените кори отвън са сивокафяви с белезникави лещанки, а отвътре - червеникавожълти, без мирис и с горчив вкус.
Действие и употреба:
Билката има слабително действие. Употребява се при запек, воднянка, болести на черния дроб, жълтеница, хемороиди.
Външно: За бани при рани и кожни възпаления.
Рецепта
1 суп. лъжица нарязани кори се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 50 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Внимание! Кората на зърнастеца се използва след като отлежи 1 година или след като в продължение на няколко часа се нагрява при температура до 100°С. В противен случай предизвиква токсични явления.
Смокиня