Сем. Сенникоцветни - Apiaceae (Umbeliferae)
Описание:
Многогодишно тревисто растение с право разклонено на върха стъбло, високо до 2 м. Листата са силно разсечени, нишковидни, сложноперести, като долните са с дълги дръжки, а горните - седящи. Цветовете са жълти и дребни, събрани в съцветия сенници с 10-12 сенникови лъча, с петлистно венче и 5 тичинки. Плодът е кафявозелен, разпадащ се на две половини с 10 тъпи надлъжни ребра, с изпъкнала външна и вдлъбната вътрешна стена. Цъфти м. юни - юли.
Разпространение:
Родина на растението е Средиземноморието. У нас - култивирано главно в Южна България. Среща се и подивяло в по-топлите райони.
Употребявана част:
За медицински цели се събират плодовете на растението.
Бране и сушене:
Плодът на резенето се жъне малко преди узряването му и се оставя на снопи да доузрее, след което се вършее. Това се прави, за да се избегне оронването на плода. Доизсушава се на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушената билка е с характерен за сорта цвят, анасонова миризма и сладникав вкус.
Действие и употреба:
Билката има спазмолитично, газогонно и болкоуспокоително действие, улеснява храносмилането. Употребява се при стомашни и чревни болки, хроничен запек, кашлица, газове, пресипнал глас, за увеличаване млякото на кърмачките.
Външно: За промивки при възпалени очи.
Рецепта
1 суп. лъжица леко счукани плодове се киснат 2 часа в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Ясен