Сем. Върбинкови – Verbenaceae
Описание:
Многогодишно тревисто растение. Стъблото е четириръбесто, разклонено в горната част и високо до 1 м. Листата са срещуположни, яйцевидно продълговати, пересто нарязани, с къса широка дръжка, грапаво четинести. Цветовете са събрани в съцветие метлица. Венчето е бледо виолетово, фуниевидно, петделно. Чашката е тръбеста, петделна, с 4 тичинки. Плодът е сух и разпадлив на 4 орехчета. Цъфти м. май - септември.
Разпространение:
Из тревистите и буренясали места, покрай пътищата из цяла България.
Употребявана част:
За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.
Бране и сушене:
Стръковете се берат по време на цъфтежа м. май - септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с нагарчащо стипчив вкус.
Действие и употреба:
Билката има противовъзпалително, пикочогонно, противотемпературно и у крепващо действие. Употребява се при отпадналост, преумора, отоци, цистит, жълтеница, възпаление на бъбреците, черния дроб и далака.
Външно: За компреси при гнойни рани и циреи, за гаргара при болно гърло и жабурене при зъбобол.
Рецепта
2 суп. лъжици билка се вари 5 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Върбинка