Сем. Пиренови – Ericaceae
Описание:
Малко храстче, високо до 60 см, със силно разклонени ръбести стъбла. Листата са последователни, продълговато яйцевидни или яйцевидни, ситно назъбени. Цветовете са единични в пазвите на листата, с розово-зелено звънчевидно 4-5 делно венче с 4-5 листа, паничковидна чашка и 8-10 тичинки. Плодът е ягодовиден, сферичен, черен или синкаво-черен с множество семена. Цъфти м. май - юни.
Разпространение:
Из каменливи поляни, високопланински пасища, в иглолистните и букови гори меду 1000 м и 2500 м н.в. по всички наши планини.
Употребявана част:
Събират се листата и плодовете на растението.
Бране и сушене:
Листата се берат по време на цъфтежа м. май-юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените листа са зелени, без мирис и с нагарчащ вкус. Плодът се бере при узряването август - септември. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 50°С. Изсушените плодове са синьочерни, набръчкани, с характерна миризма и сладникаво кисел вкус.
Внимание! При брането да не се смесва със синята боровинка, листата на която са целокрайни, плодчетата по-едри, синкавочерни и със зеленикав сок.
Действие и употреба:
Противовъзпалително и пикочогонно действие. Билката се употребява при възпаление на червата и отделителната система, камъни в бъбреците и жлъчката, захарна болест, лош дъх в устата и др. Плодът се употребява за засилване на зрението, при диария и дизентерия, стомашни и чревни възпаления и др.
Забележка: Подобно действие има и червената боровинка.
Рецепта
1 суп. лъжица натрошени листа се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Имел бял