Росен
Dictamnus albus L.
Сем. Седефчеви – Rutaceae
Описание:
Многогодишно тревисто растение със сочни корени, дълги до 50 см. Листата са нечифтоперести, яйцевидни, ланцетни и назъбени. Цветовете са розови, рядко бели, едри, събрани в гроздовидни съцветия на върха на стъблото. Чашката е петлистна, с петлистно венче и 10 тичинки. Плодът е разпуклива кутийка. Цъфти м. май-юни.
Разпространение:
Из храсталаците, сухите тревисти места, разредените гори до 1200 м н.в. в цяла България.
Употребявана част:
За медицински цели се събират корените на растението.
Бране и сушене:
За медицински цели през есента, след узряването на семената, м. август-септември, се вадят корените на растението. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушената билка е със светлокафяв цвят, неприятен мирис и горчив вкус.
Внимание! При работа с росена, да се вземат предпазни мерки, поради дразнещото му действие.
Действие и употреба:
Билката има противогъбично, противобактерийно и противоглистно действие. Понижава температурата и подобрява храносмилането. Употребява се при камъни в бъбреците и пикочния мехур, глисти, хемероиди, бяло течение, хистерия, епилепсия.
Външно: За фрикция при косопад, поставено в силна ракия - за мазане при ревматизъм и ставни болки.
Рецепта
1 каф. лъжичка корени се варят 5 мин в 400 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Внимание! Растението е отровно. Да се взема под лекарски контрол!
Автор: recepty.bg