Синуитите

Обикновено синуитите се дължат на инфекция на носната кухина, като максиларният синус може да се инфектира и вследствие на разпространението на инфекцията, първично възникнала в някои от зъбите в горната челюст, най-често в кучешкия зъб. Синуитът може да се развие и след плуване, гмуркане или фрактура на някои от костите, образуващи синуса. Към синуит предразполагат и някои анатомични малфорации, запушващи отворите на синусите, както и алергични състояния, водещи до образуване на назални полипи.
Възпалителните заболявания на околоносните кухини са остри и хронични.

ОСТЪР СИНУИТ

Острият синуит настъпва при преминаване на възпалителния процес от носната кухина в синуса - при обикновена хрема или грип. Заболяването може да настъпи и като инфекциозна болест (морбили, скарлатина, дифтерия). Синусите могат да се засегнат и при нараняване. Доста често максиларният (надчелюстният) синуит се дължи на пробив на зъбен гранулом, произхождащ от горен кътник.

Симптоми

В по-леките случаи болните се оплакват от силна хрема, запушен нос, главоболие, вечерно покачване на телесната температура. Отначало секрецията от носа е слузеста, но често постепенно става гнойна. Тогава и общото състояние се влошава. Освен силно главоболие, появяват се и болки в областта на заболелия синус (в челото и веждите при челен синуит, в зъбите и горната челюст - при максиларен синуит). Обикновено носът е запушен. Обонянието е отслабено. От ноздрите изтича слузно-гнойна или при смесена с кръв секреция. Усложненият синуит при морбили и скарлатина протича много тежко.

Усложнения

Острият синуит нерядко преминава в хроничен. Изключително рядко се наблюдават очни или вътречерепни усложнения – абцес или менингит. Лечението се провежда от лекар-специалист.

ХРОНИЧЕН СИНУИТ

Хроничният синуит най-често е последица от остро или рецидивиращо възпаление на синусната лигавица. Общото състояние на болните от хроничен синуит е слабо засегнато. При надчелюстен (максиларен) синуит има болки в лицето и очниците. От носа изтича гноен и миризлив секрет. Обонянието е намалено, а в повечето случаи носът е запушен. При челен (фронтален) синуит болният се оплаква от тежест и болки в челото. Постепенно или от време на време от носа изтича гноен секрет. При заден синуит гнойният секрет се стича в гърлото. Лечението се провежда от лекар-специалист.

Синуит и климат

Синузитът се радвива по-често при хора, които живеят в условията на влажен и задушен климат, както и в зони с изразени външни течения и силно замърсен въздух. Най-рядко се наблюдава синуит при хора, които живеят в условията с умерен, топъл и сух климат.

Кои синуси се възпаляват най-често?

Най-често се възпаляват максиларните и фронталните (максиларен и фронтален синуит); по-рядко се засягат етмоидалните и сфеноидалният синус (етмоидален синуит, сфеноидален синуит).

Как се поставя диагноза?

Синуит се подозира при хрема, продължаваща повече от седмица. Наличието на болка или чувствителност в областта на синуса, главоболие или някои друг от изброените симптоми позволява поставянето на диагноза. Тя се потвърждзава чрез трансилюминация на синуса в тъмна стая (диафаноскопия - възпаленият синус изглежда засенчен, прентгенография, компютърна томография).

ЛЕЧЕНИЕ

Консервативно лечение

Болшинството от случаите се повлияват добре от консервативното лечение. То се състои в инхалации, приложение на топли компреси върху болния синус, поставяне на отбъбващи капки за нос и антибиотичен курс, антихистаминови препарати и противовъзпалителни лекарства. При повишена температура се дава аспирин. При изразена болкова симптоматика е уместно назначаването на аналгетици като кодеин. Други мерки са насочени към отстраняване на назалната секреция чрез аспирация. Полезно изследване е микробиологичният анализ на носен секрет, което позволява определяне на бактериалния причинител и неговата чувствителност към различни антибиотици.

Хирургично лечение

При безрезултатна консервативна терапия се налага хирургично лечение. Основната цел при него е осъществуване на адекватен дренаж. При често рецидивиращи случаи се отстранява възпалената лигавица и част от костта. Тези интервенции се извършват под местна упойка, като обща анестезия се налага само в изключителни случаи.

Хирургични намеси при
засягане на максиларния синус

Това са на първо място обикновена пункция на синуса през носа с последваща промивка и аспирация на съдържимото. Възможно е да се направи инцизия (изрязване на тъкани чрез специални хирургични инструменти – обикновено с този термин се означава първият разрез при оперативната интервенция) на широк прозорец върху страничната стена на носа към максиларния синус за улесняване на дренажа. Прилага се и радикална синусотомия, при която се отстранява лигавицата, покриваща синуса. При тази операция разрезът се прави във вътрешността на усната кухина зад горната устна, над корена на кучешкия зъб.

Други хирургични намеси

При засягане на фронталния синус (ако хирургичната интервенция е абсолютно необходима), се прави кожен разрез върху покривна на очната кухина и се отваря костният под на фронталния синус. В този отвор се поставя дренче, което престоява няколко дни. При засягане на костната тъкан се прилага радикална фронтална синусотомия. В тези случаи се извършва по-обширна инцизия и се отстранява костният под на синуса. При болшинството от случаите оперативните резултати са много добри и се стига до пълно оздравяване.

Когато е засегнат етмоидалният синус и се налага оперативен достъп, това става през носа. При тежка инфекция с ангажиране на сфеноидалния синус, както и при разпространение на възпалителния процес към тъканите в близост до окото, се налага етмоидектомия. Прави се разрез по подобие на този при фронталния синуит, като се продължава по посока надолу.

При засягане на сфеноидалния синус, той се изследва и промива чрез достъп през носа, под местна анастезия. При тежка инфекция на сфеноидалния синус може да се стигне до мозъчно засягане или слепота, при някои от случаите е необходима интервенция, съчетана с етмоидектомия.