Лечебни рецепти » Епилепсията

 Епилепсията

Епилепсията е често заболяване, това е хронично мозъчно разстройство с различни причини (етиологии), което се характеризира с повтарящи се пристъпи, дължащи се на ексцесивни раэряди на мозъчните неврони (по типа на електрическите). От епилипсия страдат около 0,5–1% от населението в целия свят или приблизително около 50 милиона души! За нашата страна, болните от епилепсия са около 70-75 хиляди.
Заболяемостта е най-висока в детската и старческата възраст, като при около 50-60% от болните, заболяването започва преди 16-годишна възраст.
Епилиптичните пристъпи са епизоди от внезапно настъпващо количествено и/или качествено разстройство на съзнанието, на сетивната, двигателната и вегетативните функции.

Как се поставя точната диагноза?

Епилипсията се диагностицира като хронично неврологично заболяване при наличието най-малко на два спонтанни епилиптични припадъка и задължително потвърждение в невроизобразяващото изследване – електроенцифалографията (ЕЕГ), с наличие на епилептиформена абнормност. Съществуват множество гърчови състояния, например припадъци, възникващи при остри разстройства на мозъчните функции или мозъчния метаболизъм (хипогликемични състояния, синкопи, колапси, токсични лекарствени въздействия, фебрилни гърчове и др., които не са епилептично заболяване).
Най-общо казано, епилипсията е идиопатична, когато причината е неустановена, криптогенна, когато се подозират определени фактори и симптоматична, когато припадъците възникват след явна причина – например предшестваща черепно мозъчна травма, съдови или възпалителни заболявания на централната нервна система, първични тумори на мозъка и мозъчните обвивки и мозъчни метастази (разсейки) от други немозъчни злокачествени тумори, патология преди, по-време и след раждането, дегенеративни заболяванияна централната нервна систева, генетични фактори предавани по наследсво и др.
Важно е да се отбележи, че в около 60% от случаите причината за епилепсията само се предполага, а при симптоматичната епилепсия, която засяга 40% от заболелите, причината е ясна.

Симптомите на болестта са изключително разнообразни

Епилиптичните пристъпи настъпват поради свръхмерна и синхронно невронална възбуда на група нервни клетки (неврони), която се разпространява, обхваща различни участъци от мозъчната кора или подкоровите структури и определя характеристиката на пристъпите. Съществува богата гама от симптоми или синдроми, която зависи от мястото на възбудното огнище и разпространението на възбудния процес в съседни зони на мозъчната кора или по кората на двете мозъчни хемисфери. В зависимост от тези процеси могат да се появят: двигателни симптоми, тонични или клонични мускулни контракции на определени мускули на тялото и крайниците, сетивни смущения с чувство на изтръпване на определени зони от тялото, лицето и крайниците,вегетативни смущения - обилно слюноотделяне, изпотяване, пребледняване, зачервяване, гадене, повръщане, сърцебиене и др.
Пристъпите могат да се изразят и със зрителни нарушения (от прости до сложни зрителни халюцинации), слухови нарушения, световъртежни кризи, сложни психотични изживявания и поведенчески реакции, пристъпна дезориентация и обърканост и множество други.
Разбира се наред с тези фокални симптоми, ще отбележим и последващи гърчове на мускулите на крайниците, тялото и дихателната мускулатура, пяна на устата, прехапване на езика и изпускане по нужда. Може да се прояви и само със загуба на съзнание без гърчове.

Времетраенето на припадъците - от няколко секунди до минути

Времетраенето на пристъпите е различно, от няколко секунди до минути а понякога и по-дълготрайно, когато пристъпите следват един след друг и не се идва в съзнание. Това е така нареченият епилептичен статус – състояние, застрашаващо живота на болния, поради развитието на дихателни, сърдечно съдови, метаболитни и електролитни нарушения. Те набагат спешни реанимационнни действия в отделенията за спешно лечение и реанимация!
Обикновенно тези състояния се дължат на брутално, своеволно прекъсване на антиепилептичната терапия по вина на самия болен. Всички тези гореизброени симптоми засягат болните от епилепсия от кърмаческа до старческа възраст.

Има ли надежда за болните?

Епилепсията като клиничен феномен е позната от дълбока древност. Големият епилептичен припадък е добре описан още в древноиндийските писания (“веди“) под името “свещена болест“. Приемало се е, че носителите на заболяването са обладани от зли духове. В Средновековието много от болните са били изгаряни на клада “като обсебени от дявола“ или са били измъчвани от светата инквизиция.
Прогнозата при болните от епилепсия зависи от формата, податливостта на лечение, давността на заболяването и редица наследтвени или придобити фактори.
При нелекувани или неправилно лекувани болни заболяването прогресира с по-тежки и по-чести пристъпи, което оскъпява разходите за диагностиката и лечението им.
При благоприятно протичане (около 60-70% от случаите) лечението трае от 2 – 5 години.
20 – 25 % от болните са терапевтично резистентни, което налага лечение с два или повече антиепилептични медикамента, съвременни антиепилептични средства или в краен случай – неврохирургично лечение.
Надежда за по-добра психосоциална прогноза за епилепсията са новите противоепилептични средства.

Със съвременните медикаменти болестта е лечима!

Изключително важнa роля в процеса на поставянето на диагнозата “епилепсия“, лечението и контрола върху заболяването, както и за дозировката на антиконвулсивните медикаменти играе редовното проследяване на мозъчната биоелектрична активност с електроенцефалогравското изследване (ЕЕГ) , което се прави обикновено на 6 месеца. То може да се извършва и по-често, по преценка на лекуващият невролог.

Как се лекува епилепсията?

Епилептично болният води напълно нормален начин на живот с изключение на известни ограничения, които описах по-горе. Ходи на работа, почива, спортува и се лекува в домашна обстановка, под наблюдението на неговия лекуващ невролог. Рядко се налага постъпване в специализирано болнично заведение за лечение на настъпили усложнения на заболяването.
Oсновната терапия на епилепсията е лечението с антиепилептичните медикаменти, които са многобройни и строго индивидуално се предписват от специалиста-невролог, според резултатите от електроенцефалограмата (ЕЕГ).
В изключително малък брой от случаите се налага неврохирургична интервенция. Това става, когато поради резистентност (неподдатливост) на лечение с медикаменти, не могат да се овладеят пристъпите и се застрашава животът на пациента и неговата социална адаптация.

За самолечение при епилепсията не може да се говори!

Всякакви опити на самозвани шарлатани и лечители, екстрасенси или лаически подходи на самите болни водят до опасни последици или усложнения, често с влошаване на заболяването, зачестяване на пристъпите, или фатален изход при продължителен и неовладяем епилептичен статус

Запомнете: епилепсията не се лекува с билки или хомеопатични медикаменти!


Може ли пристъпът да се предотврати?

Част от болните с епилепсия преди началото на пристъпа могат да имат така наречената “аура” – усещане строго индивидуално за всеки болен, но неизменно повтарящо се преди загубата на съзнание и зависещо от мястото в мозъка, където се генерира хиперсинхронният и ексцесивен невронен разряд. Например - усещане за светлина, шумове, несъществуващи миризми, удоволствие, витална застрашеност, стомашно – чревен дискомфорт и много други разнообразни по своя характер усещания, вкл. и от психо-емоционалната сфера.
Често се среща и предхождащо упорито главоболие и раздразнителност. А за това дали може да се избегне поредният епилептичен пристъп, бих казал, че е възможно най-вече, ако се спазва съвсем строго приемът на антиепилептичните медикаменти. Не бива своеволно да се прекратява лечението или да се намалява предписаната доза на медикамента и задължително да се съблюдава и спазват съветите на невролога за подходящ режим на живот и оптимален хранителен режим.
Това на практика означава да се осигури пълноценен осемчасов сън в денонощието, ограничено да се гледа телевизия и да се работи с компютри, да се употребява ограничено Кока Кола, кафе, шоколади и други възбуждащи напитки, да се спазва по-безсолна диета. Внимание към употребата на алкохолни напитки! Тютюнопушенето не е желателно. Всичко това може да прозвучи банално за пациента, но е така и е в негов интерес.
Веднъж започнал пристъпа – не може да се избегне. Важно е околните, ако присъстват да могат да осигурят безопасна среда, по време на протичане на пристъпа.

Може ли епилептикът да спортува? Има ли ограничения за професията му?

Трябва да се има в предвид, че болният от епилепсия е напълно нормален човек, с адекватно поведение и интелект. Може да се практикуват спортове, като туризъм, кросове, гребане, тенисспортове, аеробика и да се избягват такива с травмиращи ситуации - бокс, борба, ръгби, футбол.
Епилиптично болни хора могат да се срещнат практически във всички професии и всички се справят успешно със задълженията си. Неподходящи са професиите, свързани с въоръжена служба и охрана, работа на високи постройки, в близост до машини, пещи и избухливи материали. Не се препоръчва и работа с нощни смени.

Съществува ли опасност за бременността и за плода?

Благодарение на прогреса в лечението на епилепсията забременяването и раждането са възможни за болшинството от жените, получаващи епилептични пристъпи.
В детеродна възраст са около 20% от пациентките с епилепсия, като голяма част от тях раждат здраво дете, въпреки увеличения риск от малформации.
Въпросите за влиянието на епилепсията върху протичането на бремеността, раждането и честотата на усложненията преди, по- време и след раждането, все още се дискутират.

Трябва добре да се знае и разбере, че бременната жена страдаща от епилепсия по никакъв повод не трябва да спира своето антиепилептично лечение !

Епилепсията рядко повлиява неблагоприятно бременността, но се повишава честотата на абортите и преждевременните раждания. Раждането най- често е по нормален механизъм, но по- често се регистрират индикации за “цезарово секцио”. Необходимо е да се провежда профилактика на малформациите на плода с фолиева киселина по време на бремеността и приемане на витамин К от майката през последния месец на бремеността и от новороденото след раждането, за да се намали рискът от мозъчен кръвоизлив на новороденото.

Автор: д-р Йордан ЙОРДАНОВ

Представяме Ви:

Биопрогноза за периода 21-27 октомври

През периода е възможно да има известно влошаване на здравето при страдащи от хемороиди. Съществено място в профилактиката и лечението на това заболяване заема спазването на по-активен двигателен режи...

Рецепти срещу хълцане

То винаги се появява в най-неподходящия момент, но все пак от него има спасение: • Плътно запушете с пръсти ушите си за около 20 секунди. • Дръпнете си езика. • Задръжте дъха си за секунда и ...

Белодробният тромбоемболизъм

С. К., на 62 г., от София задава много сериозен въпрос: Застрашена ли е от белодробна тромбоемболия? Основанията на нейната тревога са, че има разширени вени на краката, боледувала е два п...

Ускорената утайка и наличието на тумори

Нямам особени оплаквания освен лека умора при извършването на ежедневната си работа. Имам и няколко кариеса и това са всичките ми здравни проблеми. Обезпокоена съм обаче от повишената утайка на червен...

Начало