Левкозите

От левкоза боледуват в еднаква степен както мъже, така и жени. Острата левкоза по-често се среща при млади хора, хроничната миелолевкоза – при болни на средна възраст, а хроничната лимфолевкоза – при по-възрастните.
В развитието на левкозата главна роля играят нарушенията в работата на имунната система, вирусната активност на околната среда и повишената радиоактивност в местоживеенето. Немаловажнa е също замърсеността на околната среда, затова в големите градове левкозата се среща по-често отколкото в селата.
При левкозите се наблюдават промени в костния мозък, периферната кръв, лимфатичните възли, далака.

Хроничната миелолевкоза
Поразява средната възраст

При това заболяване се установява усилено образуване на гранулоцити (левкоцити) както в костния мозък, така и в черния дроб и далака. Причината вероятно е повишената йонизираща радиация, която предизвиква мутация в родоначалната клетка на гранулоцитите - левкоцитите в костния мозък, с последващо силно образуване на клетки от гранулоцитно- левкоцитния ред, които постепенно изместват нормалните клетки от костния мозък и кръвта.

Симптомите:

В началото болните се оплакват от лесна умора и загуба на апетит, гади им се и чувстват тежест в лявото подбедрие. Появяват се костни болки поради разрастване на костния мозък и усиленото кръвотворене. Болните отслабват до измършавяване поради повишената обмяна. Далакът се увеличава, като понякога заема голяма част от корема. Нараства и черният дроб. Лимфните възли не се увеличават. Образуват се левкемични инфилтрати в целия организъм - бели дробове, бъбреци, кожа, главен и гръбначен мозък, в кавернозните тела на пениса. Образуването на левкемичните инфилтрати е съпроводено с поява на болка и повишение на телесната температура.

3-4 години – латентен стадий

Болестта започва с т. нар. латентен стадий, който протича с умерено повишена телесна температура и трае 3-6 години и преминава в хроничен стадий, като постепенно болестната картина се разгръща за 3-4 години.

Прогнозата – песимистична

Крайният болестен стадий се развива у около 75% от хронично болните, като в състоянието настъпва рязко влошаване - с висока температура с треска, намаляване на тромбоцитите и с поява на кръвоизливи, които са особено тежки в червата и мозъка и често причиняват смърт. Нерядко смърт настъпва от пневмония или сепсис.
При изследване на периферна кръв се откриват множество клетки от миелоцитния ред (клетките, от които произхождат гранулоцити-левкоцитите). Установява се и анемия, поради увреждане и на еритроцитния ред. Прогнозата е лоша. Малка част от болните прижевяват 7 и повече години от началото на болестта. Понастоящем прогнозата донякъде се подобрява при случаите, при които се извършва трансплантация на костен мозък.

Лечението: облъчване и цитостатици

Целта е да се намали ненормалното образуване на клетките от миелоцитния ред (гранулоцити-левкоцити). С рентгеново облъчване и цитостатици се постига ремисия на хроничната миелолевкоза за около 6-10 месеца. Постепенно обаче се развива резистентност към облъчването и цитостатиците.
С добър ефект е медикаментът бусулфан (миелозан), който действува избирателно върху левкопоезата. След лечебен курс с миелозан в продължение на 2-3 месеца се постига ремисия, но не и излекуване. Миелозанът и сродните нему медикаменти причиняват усложнения, най-тежкото от които е развитието на аплазия на костния мозък и белодробна фиброза.

Хронична лимфолевкоза
Болест на третата възраст

От хронична лимфолевкоза боледуват най-често мъже в напреднала възраст. За главна причина се приемат генетични фактори и йонизиращо лечение. Рискови контингенти са братята, сестрите, първите братовчеди на болните. Характерно за болестта е свръхобразуването и натрупването предимно на В-лимфоцити, в лимфните възли, далака, костния мозък,черния дроб, кожата и почти във всички останали органи. Постепенно настъпва понижение на общия имунитет у заболелите.

Сигналите- лесна умора и лимфни възли като ябълки

Типичната хронична лимфолевкоза започва бавно. И тук характерните симптоми са отпадналост и лесна умора. Характерно е повсеместното увеличение на лимфните възли, в които се натрупват огромни количества новообразувани увредени лимфоцити. Отделни лимфни възли достигат големина на ябълка. Те са меки и неболезнени. Нерядко увеличените лимфни възли в корема се опипват като многобройни овални тумори. Развива се анемия, която често е последица от образуването на автоантитела срещу собствените еритроцити. Поради намалената имунна защита склонността към инфекции е голяма.

Пневмония и сепсис може да са фатални

Протичането на болестта се усложнява от развитие на пневмония и сепсис, които са най-честа причина за смърт.
Съществува и злокачествена форма на лимфолевкозата, осбено у по-млади лица. Тя протича побързо, с висока температура, голямо увеличаване на лимфните възли и далака, токсична пневмония, сепсис със смъртен изход.
Лабораторното изследване установява наличие на малки зрели лимфоцити, които не могат да изработват антитела срещу най-важните антигени.

Терапията - антибиотици и цитостатици

Цитостатиците имат токсично действие и затова се прилагат внимателно. Най-ефективно е ранното лечение. Средство за избор е хлорамбуцилът. Той се понася добре и се комбинира с преднизон. С тази комбинация често се постига забавяне в развитието на болестта.
Срещу инфекциите се прилагат широкоспектърни антибиотици - самостоятелно или в комбинация. Хигиенно-диетичният режим включва достатъчен сън и почивка, богата на витамини и високо калорична храна.
Болните са противопоказани за всякакъв вид имуизации или васинации. Цялостното лечение се провежда под ръководство, наблюдение и контрол на хематолог.
При доброкачествено протичане средната преживяемост е 60-90 месеца. Почти 1/3 от болните преживяват 10 и повече години. При злокачествено протичане средната преживяемост е 1-2 години. Най-често смъртен изход настъпва поради многократно повтарящи се инфекции пневмония и сепсис.

Острата (бластна) левкоза
Засяга преди всичко децата

Острата бластна левкоза е заболяване, при което тежко е разстроена костно- мозъчната функция: образуването, узряването и диференцирането както на родовите миелобласти, така и на произхождащите от тях промиелоцити, миелоцити и левкоцити.
Най-често се засягат деца под 6-годишна възраст, но през последните години се наблюдава все повече случаи в средна и по-голяма (над 60 години) възраст.

Как започва?

Болестта обикновено започва бурно, с отпадналост, побледняване, гадене. Уставява се прогресираща анемия. Поради намаляване броя на тромбоцитите и нарушено кръвосъсирване се наблюдават кръвоизливи. Черният дроб, далакът и лимфните възли се увеличават, поради свръхобразуване на левкемични клетки в костния мозък.

Няколко болестни форми

В протичането на болестта се разграничават няколко болестни форми: анемична форма, с изразена анемия; хеморагична форма с кръвоизливи по кожата, лигавиците, от носа, венците, вътрешните органи; язвена форма - причинена от инфекция, разязвявания по гърлото, сливиците, ануса, гениталите, съпроводени с висока температура и тежко общо състояние. Следват болкова форма - със ставни, мускулни и костни болки и невро-менингеална форма - с гадене, повръщане, главоболие, растройство на рефлексната дейност, нарушено зрение. Най-често болестните признаци на различните форми са комбинирани.
Лабораторното изследване показва изключително висока левкоцитоза - увеличение на белите кръвни клетки, които достигат стойности между 60-100 хиляди/мм3.
Най-характерен признак е наличието на бластни клетки (паралевкобласти) в костния мозък и в периферната кръв.

Актуални – кръвопреливане, витамини и кортикостероиди

Лечението цели подтискане на усилената продукция на паралевкобласти, за което се използват цитостатици, стимулиране на нормалната кръвопродукция на костния мозък, както и заместването й чрез кръвопреливане на левкоцитна маса. Допълнително се прилагат витамини и кортикостероиди. В терапията се включват широкоспектърни антибиотици и антимикотични лекарства. Цялостното лечение се провежда в специализирано хематологично заведение.
Прогнозата на острата бластна левкоза е сериозна, а при усложнения - крайно неблагоприятна.