Сингониумът има нужда от топлина, влажен въздух и предпазване от пряка слънчева светлина. Възрастното растение образува въздушни корени и тръбата с мъх е идеална подпора за това ефектно катерливо растение.
Необикновена черта на С. подофилум е промяната във формата на листата с възрастта. Младите листа са стреловидни на изправена стълба. На този етап багрите са най-ефектни и ярки. С възрастта стъблата стават катерливи, а листата – нарязани. Формата на младите листа може да запазите, като отрязвате частите от стъблата, образували въздушни корени.
Сингониумите са близкородствени с катерливите филодендрони и изискват същите условия на растеж. Най-популярният вид е С. подофилум – понякога се продава като нефтитис подофилум. Има много сортове – популярни са пъстролистните видове – от почти изцяло зелени до практически изцяло бели или жълти. По-рядко се срещат видовете С. ауритум и С. ангустатум.
Тайни на успеха
Температура: Умерено топло – минимална 15°С през зимата.
Светлина: Добре осветено, но защитено от слънцето място за пъстролистните форми; полусянка за изцяло зелените сортове.
Вода: Почвата трябва да е непрекъснато влажна; през зимата намалете поливането; избягвайте преполиването.
Влажност на въздуха: Редовно пулверизирайте листата.
Пресаждане: Напролет, на всеки две години.
Размножаване: Направете резници от стъбла с въздушни корени през пролетта или лятото; използвайте стимулатор за вкореняването.
Върховото гниене се среща не само по плодовете на доматите, но и на пипера и патладжана. Болестта засяга зелените плодове. По върховете им в началото се образуват дребни, воднисти петна, а по-късно се...
Напоследък тя не предизвиква безпокойство, но опасността си съществува. Напада всички овощни видове, в т. ч. и лозата. Вредят гъсениците, като изгризват пъпките и листата. Бялата овощна пеперуда (Ap...
Фасулът се отглежда за храна на хората. За целта се използват както зрелите така и зелените бобове. Съдържа почти всички незаменими аминокиселини. Богат е на минерални соли-калций, фосфор, магнезий, ...
Седумът е известен у нас под името „Дебела Мара”. Той произхожда от Китай и Япония, но сега е известен във всички континенти. Месестите му стъбла са групирани по няколко в туфа и може да достигнат до ...
Бреза