С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове.
Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнеята е издръжлива и се гледа твърде лесно.
Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.
Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.
Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.
Размножаване: Засейте семена в парник напролет.
Приятен нежен, фин и лек вкус, забележителен аромат и красив светло златистожълт цвят със зелен оттенък. Познахте, нали? По това белите вина категорично се отличават от червените. За да се направи оба...
Бувардията (Bouvardia) е едно от стайните растения, което радва очите с прекрасен и богат цъфтеж в мрачните дни в края на есента и началото на зимата. Родината й е Централна Америка. Това са храсти не...
Родината на афеландрата (Aphelandra squarhosa) са тропичните гори на Бразилия. Среща се също в Колумбия и Мексико. Формирала се като вид в този район на света, тя има характера на всички растения с по...
Вкоренените лозички се изваждат от вкоренилището в късна есен и до настъпването на студовете не остава много време да бъдат засадени на новото им място. Затова обикновено се налага повечето от тях да ...
Клеродендрум