Валотата произхожда от Южна Африка и принадлежи към семейство Амарилисови. Това чудесно миниатюрно растение ще разнообрази есенната палитра на вашите стайни цветя. През август-октомври се появяват големите й до 8 см в диаметър цветове на валотата При изходния вид те са яркочервени, но са създадени сортове с бели, розови или с бяло “оченце” цветове. Макар че отстъпват по големина на хипеаструма, по красота те достойно му съперничат. Освен това валотата е толкова непретенциозна, че сякаш колкото по-малко грижи получава, толкова по-обилно цъфти От едрата луковица излизат тесни тъмнозелени листа с дължина до 30 см, а над тях се издига цветоносът, увенчан с 3-6 цвята. От другите представители на семейството валотата се отличава по пурпурната основа на листата и по начина на образуване на детките. При другите видове те разкъсват луковичната обвивка и се появяват в основата й, докато валотата образува специални “крачета”, които ги “изритват” към върха на луковицата. Оказалите се на повърхността луковички имат специални коренчета, които ги “вмъкват” в почвата. Тъй като са многочислени, трябва навреме да се отделят, за да не изтощават майчиното растение.
Валотата може с успех да се развива при всякакво изложение, стига да получава поне по 3-4 часа слънчево огряване. През лятото може да расте и на открито, но не бива да се вади от саксията, тъй като зле понася пресаждането. Вирее добре в смес от равни части градинска пръст листовка и пясък. Полива се умерено, като се изчаква пълното просъхване на почвата.
След прецъфтяването поливането се ограничава дотолкова, че да не изсъхнат листата. За зимата приберете цветето при температура 5-8 градуса в светло помещение. Ако нямате такава възможност, трябва да отмените сухия режим и да поливате, макар и много оскъдно.
Размножаването става много лесно с многочислените детки, а ако получите семена, те се сеят още през есента и поникват за около 3 седмици. Семенните растения започват да цъфтят след 3 години.
Колкото и да не обича пресаждането, то все пак трябва да става на 3-4 години, ако някаква крайна необходимост не го наложи по-скоро.
Тайните на успеха
Светлина: Обилно директно или разсеяно огряване.
Вода: През лятото умерено поливане, през зимата много оскъдно.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото може да се подхрани няколко пъти.
Овощните дървета са отрупани с плодове, но важно е да има и за зимата. Как ще ги съхраним при домашни условия зависи от нас. Още отсега трябва да огледаме помещението, в което ще ги оставим да лагер...
Струпясването е много разпространена болест по крушите и ябълките и има голямо стопанско значение. Причинява се от гъбата Venturia pirina (за крушата) Venturia inaequalis (за ябълката). Струпясванет...
Китайската роза е сравнително здраво растение. Напада се рядко от болести и се отглежда лесно. За да се развива добре и да дава много цветове тя се нуждае от обилна светлина. Не понася обаче прякото с...
Доматените растения се пикират при наличие на първа двойка и зачатъци на втора двойка същински листа (кръстосване). Пикирането се прави, за да се увеличи хранителната площ и обемът на въздуха. Вечерта...
Хипоцирта