Подходящо растение за задната част на бордюра. В каталозите е описано като красиво, грациозно, величествено. Стъблата са издръжливи, а листата - сивозелени и дълбоко нарязани. Сферичните съцветия се появяват през лятото. Ехинопсът не е капризен, вирее в суха и варовита почва, но не понася плитка почва и сянка. Не пипайте стъблата и листата без ръкавици.
Сортове: За задната част на бордюра си вземете Е. bannaticus Taplow Blue - височина 1,5 м, разпростира се на 60 см, бледосините съцветия (5-7,5 см) се появяват между юли и септември. Е. ритро е с тъмносини цветове. Сортовете Veitch’s Blue и Ruthenicus достигат около 90 см височина. Е. Nivalis е с бледосиви съцветия и сиви стъбла. Цветовете на всички ехинопси са много подходящи за изсушени букети. Откъснете ги точно преди да са се отворили напълно, отрязаните по-късно опадват.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Размножаване: Разделете туфите наесен или напролет.
Дочакахме узряването и на облепихата. Събирането на тези плодове не е толкова сложно, стига да имате време, да владеете правилната техника, да съумеете да ги транспортирате и, разбира се, да съхраните...
Обикновено през втората половина на февруари – началото на март започва сеитбата на лук за арпаджик. Колкото по-късно през пролетта се направи това, толкова по-малки са добивите. Със затоплянето на в...
Съвлакът се нарича още поветица, повитица, свлак, телеграфче и бяла рокличка. Ботаническото наименование е Convolvulus arvensis. Той спада към групата на кореново-издънковите плевели, извънредно упори...
Зокумът, наричан още олеандър (Nerium oleander) залага цветните пъпки в края на лятото и през есента, при това по върховете на едногодишните клончета (леторасти). Затова след прецъфтяването на всеки ц...