Това алпийско растение е роднина на арабиса и ибериса, но цветовете му са много по-малки. В началото на лятото гроздове от бели цветове покриват почти напълно листата. Хутчинзията се самозасява. Не е капризна, но се намира трудно. Ще трябва да я потърсите в каталози, специализирани растения за алпинеум. Ако я засадите между големи камъни, ще се „изгуби" - разположете я в издигната леха или в цепнатините на стара стена.
Сортове: X. алпина (Тласпи алпинум) е единственият вид - височина 7,5 см, разпростира се на 22,5 см, цъфти през май - юли. Листата са тъмнозелени, лъскави и разделени на малки листчета. На върха на всяко късо цветоносно стъбло гроздовидно са разположени дребни бели цветове (2,5 см). Сортът Brevicaulis (2,5 см) е още по-малък.
Място и почва: Песъчлива почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Засейте свежи семена при 8-10°С през лятото.
Растителната пепел е калиево-фосфорно-калциев тор: Най-голямо обаче е съдържанието на калий. Той е във вид на калиев карбонат, лесно разтворимо във вода съединение, което влияе добре на всички растени...
Дървото на живота (Crassula arborescens) представлява сукулентно растение, което бива едногодишно или многогодишно. Листата на семейство Тлъстигови, към които растението принадлежи, са месести, разпол...
Импациенсът или циганчето, както е популярно у нас, е едно от любимите и най-широко отглежданите цветя в Европа. Зимно време със саксии от този вид хората украсяват стаите си, a през лятото - балкони,...
Те са мъртви, мумифицирани, негодни за нищо, но са източник на заразата от болестта монилия. Тя пък се проявява като ранно кафяво гниене от цъфтежа до узряването на плодовете на прасковите, сливите, ч...