Краставиците в стоманено-стъклени оранжерии основно се отглеждат върху бали от слама. Най-подходящ субстрат, който осигурява добро развитие на кореновата система, е балираната пшеничена слама. Използват се бали с маса 12-15 кг, добре притегнати. Те се разлагат по-бавно и поддържат по-дълго необходимата температура. Полагат се в траншеи от двете страни на всеки ред на оранжерията на разстояние 50 см от средата на колонките. Траншеите се правят широки 50 см и дълбоки 8-10 см, т.е. вкопават се около 1/3 от височината на балите. По-дълбокото вкопаване затруднява аерацията и растенията не използват целия субстрат. При ширина на реда 3,2 м се оформят два реда траншеи с пътека между тях, широка 1,4 м, а при 6,4 м - три реда траншеи - два край колоните с ширина по 90 см и един в средата с ширина 50 см.
В траншеите балите се нареждат плътно една до друга, надлъжно върху широката им страна, в права линия и с изравнена повърхност. В празнините между балите се слага допълнително слама.
Балите се подготвят 20 дни предварително
След полагането на балите започва обработката им с минерални торове, за да се възбудят микробиологичните процеси в тях. Балите се подготвят около 20 дни преди срока на засаждане. Навлажняват се 3-4 пъти през два-три дни. Препоръчва се на бала с маса 15 кг да се внасят 250 г амонива селитра, 160 г суперфосфат, 60 г калиев сулфат, 15 г магнезиев сулфат и 7,5 г железен сулфат, 190 г смлян варовик.
Първо върху балите се разхвърля смленият варовик, след което се полива. След проникване на варовика в балите се внасят 1/3 от амониевата селитра и цялото количество калиев сулфат и суперфосфат. Два до три дни по-късно се разхвърля останалото количество азотен тор, магнезевият и железният сулфат. Балите се покриват с 8-10 см торо-почвена смес от разложен оборски тор и почва в съотношение 1:1. Няколко дни след внасяне на торовете започват ферментационните процеси, вследствие на което температурата се повишава до 50 градуса.
Когато температурата спадне до 30 градуса, може да се засаждат растенията.
Картофите са трудоемка култура, а събирането им е една от най-трудните задачи. Всички клубени се складират на едно място, а след това се пробират средните по размер. Така се работи в елитните стопанст...
Тази болест, къдравост по прасковата, е разпространена из цялата страна. Най-вече страдат дръвчетата в по-хладните и влажните райони. Нищо обаче не гарантира сигурността на прасковите и по другите мес...
Най-често от зеления фасул се правят консерви в буркани. Но понякога се оказва, че нещо не е както трябва и зимнината вместо в тенджерата отива в боклука. Фризерът е другият по-удобен начин за съхране...
Вризеята (Vriesea) е един от представителите на сем. Бромелиеви. Родът включва около 190 оригинални вида. Сред тях с особен чар се откроява най-разпространената – великолепната вризея (V. splendens). ...
Не тъпчете лука, главите трябва да дишат