Люлякът е едно от тези благодарни растения, които ни радват със своя цъфтеж, дори и да не правим почти нищо за тях. Единственото необходимо действие, което зависи именно от нас, е да го засадим в нужното време и на правилното място.
Ако тези две условия са изпълнени, всичко ще е наред дори и без специални грижи. А за да спасите люлякът, който е засаден не навреме, ще са ви нужни много усилия. Понякога прекалено много: да поливате, да подхранвате със стимулатори, да защитавате от слънцето и т. н. Люлякът, засаден на неточното място, изобщо няма да се спаси с никакви грижи – той ще линее и най-накрая ще загине.
Срокът на засаждане влияе и на прихващането, и на развитието на люляка на първо време след засаждането. Особено това се отнася за екземплярите с открита коренова система. А да пресадите възрастните, вече цъфтящи храсти във всеки случай трябва да се направи в благоприятни срокове.
Оптималното време за засаждане на люляка е от средата на септември до средата на октомври. В това време не са нужни никакви особени мероприятия, достатъчно е еднократно поливане при засаждане. Ако не сте успели да засадите растението, то по-добре е да го закопаете на открито до пролетта.
И така, какво място е нужно на люляка?
Идеалният вариант за растението изглежда така:
- подпочвените води не трябва да са по-близо от 1,5 м до повърхността;
- киселинността на почвата трябва да е близка до неутралната (pH 6,6–7,5);
- мястото трябва да е слънчево;
- участъкът трябва да е равнинен или на лек склон с добър дренаж;
- почвата трябва да е плодородна и нормално влажна;
- мястото трябва да е защитено от студените ветрове.
Първите три позиции са задължителни, останалите са желателни. При такива условия люлякът ще се развива бързо, образувайки здрави храсти със силни клонки и многобройни съцветия.
Макар родина на влакнестия шмак (Rhus tiphina) да е Америка, той се среща и у нас култивиран и заселен в много паркове и градини. Красивата му ажурна корона го прави много желан за градина с тревна ...
През последните години интересът към боровинката нарастна, защото плодовете и са богати на въглехидрати, органични киселини (лимонена и ябълчна) и пектинови вещества. Значителни са количествата на ви...
Понякога в ягодовите насаждения се появяват отделни растения, които са безплодни. По външните белези на листата обаче мъчно могат да се различават от сортовете, които раждат. Тези растения са т. нар. ...
Това е началото, въпросът, от чийто отговор се тръгва към желания успех от отглеждането на зеленчуците в градината. Когато сте решили какво ще засявате и сте избрали и сорта, остава да решите колко се...