Гомфрена – царицата на сухите цветя

Много често в градините се отглеждат цветя, които носят радост не само през топлите сезони, но и когато дойде зимата. Това са така наречените сухи цветя, чиито украсни части - венче, прицветници или увивни листа на съцветието, са красиво обагрени и се запазват декоративни дълго време, дори няколко години.
Едно от най-изящните измежду тези цветя е гомфрената (Gomphrena). Тя е от семейство Щирове (Amarantaceae) и е братовчедка на декоративния щир (амарант) и целозията (петльов гребен).
Родът на гомфрената е голям - около 90 вида, повечето от които произхождат от тропичните области на Америка и Австралия. Това са тревисти растения със силно разклонени стъбла, срещуположно наредени листа и гъсти топчести съцветия. Под всяко съцветие се намират две малки листчета.
Най-разпространена е кълбовидната гомфрена. Тя образува туфа от стъбла с височина около 30-40 см. Цветовете на основния вид са обагрени виолетово, но съществуват много сортове и форми с бяла, розова и пурпурна окраска. Те са събрани в главести съцветия с диаметър 3-4 см, разположени по върховете на стъблата и разклоненията. Особено се цени ниският вариетет G. nana compacta, който израства едва до 15 см на височина и има бели или червени съцветия.
Подобна на кълбовидната е пълзящата гомфрена. При нея стъблата не са изправени, а се разстилат върху почвата в разни посоки и могат да покрият площ до 1 кв. м. Ако не намерят опора, те увисват, което ги прави чудесна украса за висящи кошници.
Много популярен сорт е Pink Pinhead (Розова карфица) с яркорозово оцветяване, който се използва от флористите за композиции от сухи цветя.
Гомфрената на Хааге образува компактно храстче, високо до 30 см. Листата й са удължени. Съцветията й са по-едри от тези на другите видове и са блестящо оранжеви на цвят.
Гомфрената, както всички тропически растения, се нуждае от много топлина и светлина. За нея подхождат открити слънчеви места, където ще бъде огрявана през целия ден. Почвата трябва да е рохкава и хранителна, но не и твърде богата. Обилното наторяване допринася за развитие на пищна стъблена и листна маса, но затруднява цъфтежа. Полива се умерено.
Семената на гомфрената се засяват през април-май на желаното място. След като поникнат, се прореждат, като между отделните растения се оставя разстояние около 25 см, а при ниските сортове - 15 см. Може да се отгледа и разсад, семената за който се засяват през април-май. Разсадът се изнася в градината, когато премине опасността от застудяване.
Освен за градинска и саксийна украса гомфрената се използва и за сух цвят. Цветовете се отрязват, когато достигнат максималния си размер, но не са започнали да покафеняват в основата. Отрязването им допринася за бързо израстване на нови цветоноси от пазвите на листата и цъфтежът се удължава. Сушенето става, като се връзват на китка няколко стръка и се окачват в затъмнено сухо и проветриво помещение.