Старите, опитни градинари отдавна практикуват два агротехнически прийома при отглеждане на високостъблени домати за получаване на по-ранни, едри и качествени плодове. Това сa премахване на колтуците и прекършване на върха на растенията.
През вегетацията на високостъблените домати в пазвите на листата се образуват странични леторасти, наричани в практиката колтуци. Най-бързо и силно израстват тези леторасти, разположени непосредстевно под съцветията. Ако не се премахнат своевременно, те ще отнемат на растенията хранителните вещества и влагата, ще сгъстят насажденията и ще отслабят растежа на основните плододаващи филизи. Това ще доведе до забавяне плододаването и намаляване на добива. Затова колтуците се премахват редовно, когато са достигнали 4-5 см дължина. Препоръчително е да не се образуват големи рани по стъблото, които могат да се инфектират. Практически колтученето се извършва рано сутрин един път на 10 дни, като колтуците се накланят с ръка надолу и леко се отчупват. През денонощието предшестващо колтученето доматовите растения не се поливат, та листната маса да не е наситена с влага и по-слабо да се травмират растенията.
За да се получи по-ранна продукция от високостъблените сортове домати и се отгледат по-едри и качествени плодове на много места в страната се прибягва до прекършване върха на растенията след като са образували четвърти или пети завръз. Изчаква се да образуват два листа над завръза и тогава се извършва прекършването.
Прекършване върха на растенията при някои сортове високостъблени домати става в различни фази. Така например при сорта Идеал върхът се прекършва по-късно – след 7-8 съцветие, а при късните сортове това става над четвъртото съцветие.
Нискостъблените сортове домати не се прекършват, защото стъблото при тях само се задънва.
Към групата на два пъти плододаващите (ремонтантни) сортове може да се включи английският Редгаунтлет. Той не е типично ремонтантен, но при добри грижи след беритбата (редовно окопаване и поливане), п...
Значителен брой от видовете и сортовете рози, които се отглеждат у нас, не понасят ниските температури. Те не са достатъчно студоустойчиви, затова в края на есента те се зазимяват. С това мероприятие ...
Люлякът е едно от тези благодарни растения, които ни радват със своя цъфтеж, дори и да не правим почти нищо за тях. Единственото необходимо действие, което зависи именно от нас, е да го засадим в нужн...
Агапетесът (Agapetes) от семейство Ерикови расте като вечнозелено храстче в субтропиците на Азия, откъдето е пренесен и разпространен като едно от най-интересните ампелни цветя. На височина достига до...