Рамбутанът (Nephelium lappaceum) е плодно дърво от Малайския архипелаг и Югоизточна Азия. Обикновено е висок 6-7 м, макар че понякога достига и до 20. Листата му са перести, а цветчетата – малки, събрани в съцветия. Отглежда се заради плодовете, като съществуват сортове с различна големина, форма, вкус на плода и време за узряване.
Рамбутанът е приспособен към условията на влажния тропически климат. За успешно отглеждане се нуждае от редовно и обилно поливане. Най-добре вирее в дренирана богата глинеста почва. Започва да плододава на възраст 6-8 години.
Ако искате да имате рамбутан вкъщи, трябва да му осигурите температура поне 18-20°С и осветеност 12 часа в денонощие. Необходима е влажност на въздуха не по-малко от 60-70%, която се постига с често пръскане на короната и поливане с топла вода.
Проветрявайте семеначетата редовно
В случай че искате да го отгледате от семе, ще ви бъде нужен мини парник (може и изработен с подръчни средства), поставен на топло и светло място, но не на пряко слънце. Семеначетата се проветряват редовно. Капака се вдига, когато се пръскат с вода и при необходимост да се поливат. Не бива да се допуска пресушаване, нито задържане на вода в почвата. Размножаването със семена обаче крие риск растенията да не наследят качествата на плодовете или да се окажат мъжки.
За порасналото осемгодишно растение ще се нуждаете от саксия от 50-70 литра.
Плодовете не трябва да са слепени
На външен вид плодовете на рамбутана напомнят таралежчета с размерите на топки за пинг-понг. Растат на гроздове до 30 броя. Имат твърда червеникаво-оранжева обвивка, в която се намира бялата, сочна и сладка сърцевина с лек мирис на зелен чай. Колкото и да ви е вкусно, яжте внимателно – вътре има доста голяма костилка. Кората на плода е покрита с дълги 4-5 см косъмчета, откъдето идва и името му (на малайски “рамбут” означава “косъм”). При пресните зрели плодове те трябва да не са много меки, с жълтеникав или зеленикав цвят и в никакъв случай да не са слепени. Меката част наподобява желе. Плодът не се подлага на топлинна обработка, но традиционно се консервира в захарен сироп. В прясно състояние се консумира, като с остър нож се прави кръгов разрез по средата на плода. Едната половина на кожицата се сваля, а другата се оставя като декоративна чашка за сърцевината. Втората половина на кожицата се отделя директно, преди да се изяде плодът. Рамбутаните от Тайланд са най-вкусни в периода май-септември, а тези от Латинска Америка – през зимата. Плодовете могат да се запазят в хладилник около седмица, а при стайна температура – 2-3 дни.
Въпреки препоръките обичките (фуксии) да зимуват на хладно и светло място, много хора нямат възможност да им осигурят подобни условия. Те прибират през есента своите цветя в жилищните помещения, къдет...
Действително понякога се наблюдава пожълтяване на листата на зимния чесън още рано напролет. Има няколко възможни причини за това. Може растенията да са измръзнали през зимата. Друга причина е киселат...
В лозарството е общоприето, че степента и характера на повредите по лозата от ниски зимни температури зависят от силата и продължителността на минималните температури, релефа и изложението на терена, ...
Санитарната резитба се провежда за профилактика на болестите. Много гъбички в началото се заселват на мъртви участъци, а след това се разпространяват и на здравите. Затова растенията редовно се оглежд...
Вземете си кестен от Австралия