Рамбутанът (Nephelium lappaceum) е плодно дърво от Малайския архипелаг и Югоизточна Азия. Обикновено е висок 6-7 м, макар че понякога достига и до 20. Листата му са перести, а цветчетата – малки, събрани в съцветия. Отглежда се заради плодовете, като съществуват сортове с различна големина, форма, вкус на плода и време за узряване.
Рамбутанът е приспособен към условията на влажния тропически климат. За успешно отглеждане се нуждае от редовно и обилно поливане. Най-добре вирее в дренирана богата глинеста почва. Започва да плододава на възраст 6-8 години.
Ако искате да имате рамбутан вкъщи, трябва да му осигурите температура поне 18-20°С и осветеност 12 часа в денонощие. Необходима е влажност на въздуха не по-малко от 60-70%, която се постига с често пръскане на короната и поливане с топла вода.
Проветрявайте семеначетата редовно
В случай че искате да го отгледате от семе, ще ви бъде нужен мини парник (може и изработен с подръчни средства), поставен на топло и светло място, но не на пряко слънце. Семеначетата се проветряват редовно. Капака се вдига, когато се пръскат с вода и при необходимост да се поливат. Не бива да се допуска пресушаване, нито задържане на вода в почвата. Размножаването със семена обаче крие риск растенията да не наследят качествата на плодовете или да се окажат мъжки.
За порасналото осемгодишно растение ще се нуждаете от саксия от 50-70 литра.
Плодовете не трябва да са слепени
На външен вид плодовете на рамбутана напомнят таралежчета с размерите на топки за пинг-понг. Растат на гроздове до 30 броя. Имат твърда червеникаво-оранжева обвивка, в която се намира бялата, сочна и сладка сърцевина с лек мирис на зелен чай. Колкото и да ви е вкусно, яжте внимателно – вътре има доста голяма костилка. Кората на плода е покрита с дълги 4-5 см косъмчета, откъдето идва и името му (на малайски “рамбут” означава “косъм”). При пресните зрели плодове те трябва да не са много меки, с жълтеникав или зеленикав цвят и в никакъв случай да не са слепени. Меката част наподобява желе. Плодът не се подлага на топлинна обработка, но традиционно се консервира в захарен сироп. В прясно състояние се консумира, като с остър нож се прави кръгов разрез по средата на плода. Едната половина на кожицата се сваля, а другата се оставя като декоративна чашка за сърцевината. Втората половина на кожицата се отделя директно, преди да се изяде плодът. Рамбутаните от Тайланд са най-вкусни в периода май-септември, а тези от Латинска Америка – през зимата. Плодовете могат да се запазят в хладилник около седмица, а при стайна температура – 2-3 дни.
Брунерата е изключително непретенциозно тревисто растение с презимуващо коренище. Коренището е дълго и месесто. Листата образуват розетка. Те са сърцевидни и със заострен връх, фино овласени, особено ...
С името “директни сортове” се означават лози, които се счита, че са устойчиви на филоксера и могат да се засаждат без присаждане във филоксерни райони. Под това име се включват и лози, които нямат дос...
Предварителна подготовка на почвата за отглеждане на главестото зеле се извършва главно през есента. Ако тогава не сте изорали дълбоко, може да го направите и сега. Средно ранното зеле се сее в края н...
Чубрицата е готова за прибиране, когато растенията са във фаза на начален цъфтеж. За повечето райони на страната това става обикновено към края на юли. Независимо дали е градинска или балканска, перио...
Миниатюрните рози се садят през март