Домати за семе – от най-едрите растения
^{Само директните сортове се възпроизвеждат напълно, всички вносни у нас са хибриди}

Всяко лято много любители събират семена от сортове домати, които най-много са харесали в градината си. През следващата година очакват да получат същите плодове, но за съжаление често ги спохожда разочарование. Защото не от всеки сорт може да се събират семена. Основната част са хибриди. Те са получени от кръстосването на два сорта и през следващата година се разпадат. В посева ще има растения, подобни на майчиния сорт, на бащиния, на хибрида, на други. Всички, с изключение на хибридните, ще са с по-ниска жизненост и устойчивост на болести, ще дадат по-малък добив, по-некачествена и разнородна продукция.

Най-подходящите растения

Преди всичко трябва да избираме най-мощно развити, със запазена листна маса, здрави и без симптоми на заболяване растения. Да има също най-голям брой и изравнени в рамките на китката плодове, най-едри и качествени домати с добра форма, изцяло зачервени, ненапукани. Абсолютно погрешно е да се тръгне в посева и да се събират най-едрите плодове. Трябва да се определят растенията, от чийто плодове ще събирате семена. Като правило всички домати на едно растение имат еднакви генетични (наследствени) заложби. По-добре е обаче да бъдат използвани най-добрите от тях. Плодовете трябва да са напълно узрели, но да не са презрели и омекнали, тъй като семената ще са с намалена кълняемост. Не трябва да престояват повече от един ден откъснати.

Ферментацията е задължителна

Измитите с течаща вода плодове се разрязват напречно на две половинки. Всяка се притиска с ръка и семената заедно със слузестата маса около тях излизат от гнездата. След това с ножа се доизваждат останалите семки. Тази маса се събира в пластмасови панички или кофички, добавя се още една трета вода и се оставя да ферминтира. Това продължава от 3-4 до 12 часа в зависимост от температурата. През това време периодично се разбърква. Щом започне ферментацията, основната маса семена пада на дъното. Не трябва да се допуска преферминтиране, защото то понижава кълняемостта.
После се изсипва водата заедно със слузестата маса и най-леките семена. Останалите в долната част на съда се поставят в парче от влажен тензух или от ситно найлоново тюлено перде. Отворите не бива да пропускат семената. След това платът се сгъва като торбичка и започва миенето - торбичката се търка с ръка под крана с чиста течаща вода, докато слузестата маса изцяло бъде отделена. Торбичката се изстисква, за да се отдели максимално водата.

Силното слънце убива кълняемостта

Семената се поставят за сушене в закрито проветриво помещение или на сенчесто сухо място. Прякото слънчево греене силно понижава и дори убива кълняемостта. Най-добре се изсушават на един пласт върху суха безцветна хартия или немъхест плат, като периодично се разбъркват, за да не останат слепени на бучки. После се стриват с ръка, докато напълно се разлепят. Не трябва да остават слепени семена, тъй като това също се отразява отрицателно върху жизнеността и кълняемата им енергия. Добре изсушените семена се поставят в чисто пликче или торбичка и се съхраняват в сухо помещение с нормална стайна температура. На торбичката се връзва едро и четливо написан етикет с наименованието на сорта и годината, през която са взети семената.