Овощните растения се отглеждат на едно място в продължение на много години. Грешките, допуснати при избора на видове, сортове и подложки, както и при засаждането, се проявяват много късно и в повечето случаи са непоправими. От срока и начина на засаждане до голяма степен зависи прихващането и доброто развитие по-нататък.
На какво основно трябва да се обърне внимание при засаждането? На първо място, това е срокът на засаждане. То може да се извърши както през есента, след листопада, така и рано напролет. Във всички случаи есенното засаждане е най-подходящо. Освен, че периодът е по-продължителен и не се налага съхранение на материала, то е свързано и с развитието на корените. Растежът на корените продължава чак до края на декември и започва още в края на зимата. Това дава възможност на засадените през есента дръвчета наранените им клони да зараснат и да започне развитието на нови коренчета. Развитието им се възстановява още към края на зимата и дръвчетата започват да се развиват много по-добре. Особено наложително е есенното засаждане на видовете, които започват да се развиват много по-рано. Такива са бадемът, кайсията, прасковата и афъзката.
Преди засаждането наранените и засъхнали корени се изрязват до здрава тъкан, като по възможност се запазват повече корени. Преди засаждането корените се потапят в рядка каша, приготвена от три части почва и една част пресен говежди тор. Това благоприятства зарастването на наранените корени и по-плътно прилягане на почвата към тях.
Дълбочината на засаждане зависи от подложката, на която са присадени дръвчетата. При смесени подложки, които основно се при костилковите и орехоплодните, засаждането е на дълбочина няколко сантиметра над кореновата шийка. Както по-дълбокото, така и по-плиткото засаждане при тези подложки, се отразява неблагоприятно на развитието и може да доведе и до загиване на дръвчето.
При вегетативните подложки, които сега се използват основно при ябълката, крушата, дюлята и мушмулата, засаждането е по-дълбоко - до мястото на присадката.
Наторяването на посадъчната ямка влияе много благоприятно на новозасаденото дръвче. То се осъществява, като повърхностният слой от изкопаната ямка се смесва с 15-20 кг угнил оборски тор, 150-200 г суперфосфат и 80-100 г калиев тор. Последният може да се замени с една кофа дървесна пепел. С част от тази смес се запълва ямката, като леко се притъпква и се оформя широка пирамида, а с останалото се покриват корените. След покритието им с почва се притъпква, допълва се ямката и отново се притъпква. Накрая се покрива с рохкава почва, върху нея се поставя сламест оборски тор и се полива с 1-2 кофи вода.
За стайно отглеждане лимоните трябва да се садят в компактни и удобни за пренасяне съдове. Растенията се формират с ниски стволове. Основният летораст се почиства от страничните разклонения на височин...
Мелокактусът (Melocactus) е един от най-трудните за култивиране. Характерна за него е шапчицата върху кръглото тяло, която се появява при добре развитите растения. Тя прилича на непропорционална приса...
Ако не закалите предварително разсада, после има голяма опасност растенията да загинат. Когато купувате готов разсад от пазара питайте продавача къде и как го е произвел. Не слушайте уверенията му, че...
Да се открият акарите е много трудно и е необходима оптическа система - лупа, микроскопи и др. По-лесно се откриват причинените от акари повреди върху растенията, но за съжаление това е възможно, кога...