Градина » Хемантус

 Хемантус
Haemanthus

Хемантусите от семейство Амарилисови са голям род – повече от 50 вида тревисти луковични растения. Срещат се в природата на Южна Африка. Името им на гръцки означава кървавочервено цвете и е свързано с характерната окраска на цветовете при някои видове. Като стайни растения се от отглеждат 2 вида – белоцветният хемантус и хемантусът на Катарина.
Белоцветният хемантус, наричан също еленов език, има едра зелена луковица, леко сплесната странично. По-голямата й част стърчи над почвата. Забележителни са листата – от 2 до 6 на брой, разположени в двустранна розетка строго едни срещу други. Те са месести, дълги 15-20 см и широки 6-9 см, закръглени на върха, ресничести по краищата. Оцветени са тъмнозелено. Белите цветчета са събрани в плътно чадъресто съцветие на върха на дебела дръжка и са обкръжени от 5 бели прицветника. Жълтите им тичинки се открояват много ефектно.
Хемантусът на Катарина е твърде различен. Голямата му луковица също е наполовина над почвата. Листата са събрани в розетка, дългите им дръжки образуват лъжливо стъбло, високо до 15 см. Самите листа са тънки, дълги до 40 см и широки 15 см, светлозелени, вълнисти по краищата. На върха на 60-снтиметрови цветоноси се образуват огромни чадърести съцветия от оранжеви цветчета. Цветчетата са около 30 на брой, ярките им тичинки излизат далече напред. След прецъфтяването се образуват едри червени плодове, които допълнително увеличават красотата на цветето.
Хемантусите са светлолюбиви. Добре растат при южно изложение. През лятото предпочитат високи температури, през зимата понасят и 10-14 градуса. Поливането също се определя от сезона. През зимата се намалява, дори и ако цветето расте в топла стая. Сухият въздух на жилищнитепомещения е напълно подходящ.
Пресаждат се, когато съдът отеснее – веднъж на 3-4 години. Новата саксия също трябва да е широка и плитка, а луковицата се заравя в почвата до средата.
Размножаването става чрез дъщерните луковици, които се образуват в голямо количество около голямата луковица.
Хемантусите са вечнозелени растения. При добри грижи цъфтят 2 пъти годишно – в края на февруари и през август.

Тайните на успеха

Светлина: Предпочитат ярко слънчево огряване.
Вода: През лятото се поливат умерено, през зимата по-малко.
Влажност на въздуха: Трябва да е по-ниска.
Подхранване: Веднъж-два пъти през лятото.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Пригответе си отсега пръстта за парниците

Това се налага, тъй като семената за производство на разсад за ранните зеленчуци се сеят през януари и началото на февруари, когато почвата може да е доста мокра и негодна за приготвяне на парниковата...

Все още можете да засадите картофи

През месец юли все още можете да си засадите картофи. Те освен че ще дадат добър добив, но и ще оставят почвата рохкава и чиста от плевели. Задължително обаче трябва да ги поливате, защото те ще се ра...

Изберете точното място за овошките

Никак не е лесно да изберете място за овощна градина или да си засадите плодно дръвче. Основното е добре да познавате района - климат, почва, надморска височина и отношението на видовете (дори сортове...

Астилбето се нуждае от влажна почва

Ако искате в малката ви градина да има цвете – ярко, цъфтящо, многогодишно и не много капризно, астилбето е най-подходящо. То е многогодишно растение, което образува туфи. Има дълбоко нарязани листа, ...

Начало