Росянките се отнасят към насекомоядните растения. В рода влизат около 90 вида, които обитават блатистите местности по цялата Земя и се различават съществено един от друг по основна форма, големина и положение на листовите пластинки. У нас вирее кръглолистната росянка, която може да се види във влажните зони на почти всичките български планини. Росянките са дребни многогодишни растения, обикновено тревисти, с късо пълзящо или клубеновидно коренище. Листата им са събрани в прикоренова розетка. Чувствителните власинки, които ги покриват, са увенчани с жлезиста главичка, обкръжена от капчица гъст лепкав секрет. Той примамва дребните насекоми, които залепват. Веднага власинките се извиват и покриват насекомото със секрета, в който се съдържат парализиращи и разтварящи ферменти. Краят на листа бавно се извива и покрива плячката. Когато растението я преработи, листът отново се изпъва. Цветчетата на росянките са дребни, бели, събрани в съцветия.
Като саксийни растения обикновено се отглеждат росянки, произхождащи от тропическите и субтропическите области на Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. В тамошните блатисти области виреят най-много видове от тези интересни растения. Северните видове изискват значително понижаване на температурата през зимата, затова се отглеждат само от отделни любители, но не и в промишленото цветарство.
За да виреят добре,на росянките трябва да се определи слънчево или с много лека полусянка място. Те страдат при недостиг на светлина, затова трябва да се предвиди и допълнително осветяване в мрачните и къси дни. Непременно трябва да има възможност за проветряване. Тропическите видове зимуват при температура 20-25 градуса и висока въздушна влажност. Субтропическите се чувстват добре при стайна температура, но най-добре виреят при 10-12 градуса и въздушна влажност около 60%. Мъничките австралийски видове изискват около 15 градуса.
Поливането става с обилно количество мека затоплена вода. Почвата трябва да се поддържа постоянно влажна. Не се подхранва, защото от излишните хранителни вещества растенията боледуват.
Размножаването става със семена, листни резници и с разделяне на коренището. Пресажда се , когато растеният изпълнят съда, в който растат. Съдовете трябва да са просторни. Почвата трябва да е с кисела реакция. Обикновено се смесват торф, пясък и мъх сфагнум. Трябва да се следи при високата въздушна влажност росянките да не започнат да плесенясват, защото не понасят фунгициди и не могат да бъдат излекувани.
Тайните на успеха
Светлина: Обилно огряване.
Вода: Постоянно влажна почва.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: Не се подхранва.
Гледате доматеното растение нараства бързо, хабитусът му е мощен, стъблата са дебели. Листата му са тъмнозелени, едри, сочни, на върха му обаче са постоянно завити. Опитните градинари никак не се радв...
Пролетта на миналата година прерязах всички върхове от клоните на плододаващите овощни дръвчета /около 5-6 годишни/, с цел да не израстват много високи. До есента от всички прерязани клони израстнах...
Засадените в най-благоприятен срок дръвчета се прихващат и се развиват много по-добре. Засаждането може да се извърши от края на листопада – до началото на набъбване на пъпките. За повечето райони у н...
Пресаждането на лимона се прави според развитието му веднъж на 2-3 години. Колкото е по-старо растението, толкова по-рядко се прави това. Най-доброто време за пресаждане е пролетта. Възрастта на лимон...
Хаберлея (силивряк)