Големият арункус до езерото прилича на гигантско астилбе - перести кичури от дребни кремавобели цветове, които се извисяват над бледозелени листа. Не е растение за всеки - има нужда от влажна почва с много хумус, от много място, много вода при сухо време и лека сянка. Намалете височината на стъблата в края на есента. Ако мястото е ограничено, изберете по-компактен вид.
Сортове: А. диоикус (А. силвестрис) е най-впечатляващият арункус - височина 1,8 м, цъфти през юни - юли. Подходящ е за задната част на голям бордюр, за единично растение или за разполагане близо до езеро. По-ниски са арункусите от сорта Glasnevin (1,2 м) или Kneiffii (90 см). Джуджето е А. етузифолиус (30 см).
Място и почва: Всякаква почва, която задържа вода; полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през есента -възрастните растения се делят трудно.
Болестта еска се дължи на гъбата Phaeoacremonium aleophilum. През вегетационния период могат да се наблюдават две форми на болестта. По-често срещаната е т.нар. бавна (хронична), която се характеризир...
Почвата под плодните дръвчета в градината е най-добре да се поддържа във вид на черна угар. За тази цел през есента или пролетта под всяко дръвче трябва да се внасят органични и минерални торове (азот...
Една градина е истинска, ако в нея може да се откъсне от всеки вид зеленчук. Това е полезно за домакинята, но радва и окото. Не става дума за традиционните зеленчуци, които сме свикнали да виждаме в д...
Обикновенната краставична мозайка е вирусна болест, която напада растенията във всяка възраст. Признаците се появяват по младите листа, те са по дребни, грапави, мозаечно прошарени, завити по перифери...
Трициртис