Големият арункус до езерото прилича на гигантско астилбе - перести кичури от дребни кремавобели цветове, които се извисяват над бледозелени листа. Не е растение за всеки - има нужда от влажна почва с много хумус, от много място, много вода при сухо време и лека сянка. Намалете височината на стъблата в края на есента. Ако мястото е ограничено, изберете по-компактен вид.
Сортове: А. диоикус (А. силвестрис) е най-впечатляващият арункус - височина 1,8 м, цъфти през юни - юли. Подходящ е за задната част на голям бордюр, за единично растение или за разполагане близо до езеро. По-ниски са арункусите от сорта Glasnevin (1,2 м) или Kneiffii (90 см). Джуджето е А. етузифолиус (30 см).
Място и почва: Всякаква почва, която задържа вода; полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през есента -възрастните растения се делят трудно.
Мелокактусът (Melocactus) е един от най-трудните за култивиране. Характерна за него е шапчицата върху кръглото тяло, която се появява при добре развитите растения. Тя прилича на непропорционална приса...
С окопаването се разрушава почвената кора, унищожават се плевелите и се създават условия за добро проветряване и затопляне на почвата. Това е особено важно в началото на развитието на растенията, кога...
Динката (Sanguisorba) е растение, което се използва не само за украса, но и на места, където почвата задържа влага. От рода са познати само няколко вида, но са разпилени по целия свят. Видът S. can...
Еремурусът (Eremurus), известен у нас като „лисича опашка”, представлява род много красиви и ефектни цветя, представен от около 35-40 вида. На височина достига 150-160 см. Изключително лесен за отглеж...
Шефлера