Големият арункус до езерото прилича на гигантско астилбе - перести кичури от дребни кремавобели цветове, които се извисяват над бледозелени листа. Не е растение за всеки - има нужда от влажна почва с много хумус, от много място, много вода при сухо време и лека сянка. Намалете височината на стъблата в края на есента. Ако мястото е ограничено, изберете по-компактен вид.
Сортове: А. диоикус (А. силвестрис) е най-впечатляващият арункус - височина 1,8 м, цъфти през юни - юли. Подходящ е за задната част на голям бордюр, за единично растение или за разполагане близо до езеро. По-ниски са арункусите от сорта Glasnevin (1,2 м) или Kneiffii (90 см). Джуджето е А. етузифолиус (30 см).
Място и почва: Всякаква почва, която задържа вода; полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през есента -възрастните растения се делят трудно.
Не са малцина онези любители, които с гроздето от асмите или от малко лозенце правят опити да си приготвят домашно вино. Случва се обаче гроздовата каша да не ще да закипи, т. е да започне ферментация...
През есента скромната офика изглежда като красиво бижу и често погрешно е наричана “калина”. С блестящите коралови или жълти гроздове, каквито са плодовете й, ние можем да си наберем и засеем, за да я...
Фасулът се отглежда за храна на хората . За целта се използват като зрелите така и зелените бобове. Съдържа почти всички незаменими аминокиселини. Богат е на минерални соли-калций, фосфор, магнезий, ...
Хиляди домакинства у нас отглеждат по някое цитрусово дръвче: лимон, мандарина и т.н. Най-зиморничав е лимонът. Той не понася температура под нулата. Първи замръзват младите плодчета, растящите летора...
Саксифрага (каменоломка)