Заради гъсто преплетените стъбла и дребничките листенца често нертерата се бърка с хелксинето. Съмненията свършват, когато скромните бели цветчета прецъфтят и се появят плодовете. Те са главната декоративна част на растението, представляват кораловочервени стъкловидни зрънца с големина на грахово зърно и траят няколко месеца.
Нертерата произхожда от Централна и Южна Америка. Родът съдържа 8 вида, от които се култивират два – нертера депреса и нертера гренадензис, популярни с името коралов мъх или коралово килимче. Името на цветето на гръцки означава нисичък, мъничък и е свързано с размерите му.
Нертерата предпочита светло, защитено от директно слънчево огряване място, но понася и полусянка. През лятото е добре да се изнесе на балкона или в градината. Обича често и обилно поливане, но без преовлажняване, и пулверизиране с мека престояла вода. Опръскването се прекратява само през периода на цъфтеж, защото цветчетата, върху които е попаднала вода, не дават плодове. Тогава саксийката се поставя върху влажен мъх или керамзит. За да завърже повече и по-здрави плодове, нертерата изисква и по-ниска температура – 15-17 градуса. В повечето ръководства по цветарство се препоръчва след опадането на плодовете растението да се изхвърли. Този съвет е в угода на фирмите, които произвеждат цветя. За зимата растението трябва да се прибере в помещение, където температурата не пада под 10 градуса и да се полива, колкото да не изсъхне почвата. При такива грижи кораловото килимче ще застила саксията дълги години. През март нертерата се пресажда, ако саксията й е отесняла. Тъй като кореновата система е слаба, разделеното на 3-4 части цвете се засажда в плитък и широк съд с дебел дренаж. Почвата е смес от листовка и торф по равно с прибавка на пясък. Засаждането става по краищата на съда, а средата бързо ще се запълни от млади стъбла. Размножаването чрез самозасяване не е рядко събитие, но ако вашата нертера не прави така, могат да се засеят узрели семенца или да се вкоренят млади резници.
Освен с червени, са създадени сортове с бели и жълти плодове, което позволява аранжирането на красиви композиции.
Тайните на успеха
Светлина: Ярка светлина, без да се допуска директно огряване.
Вода: През лятото обилно поливане, през зимата оскъдно.
Влажност на въздуха: Опръсква се с изключение на цъфтежния период.
Подхранване: Много внимателно с разтворени комбинирани цветарски торове.
Орехът е еднодомно разделнополово, предимно опрашващо се от вятъра растение. Характерно за него е, че мъжките и женските цветове при отделните сортове и форми цъфтят неедновременно. Ясно е, че орехови...
Фаукарията (Faucaria) е много подходяща за любители на екзотика. Това привлекателно сукулентно растение произхожда от Южна Африка. Привлича вниманието от пръв поглед със странния си строеж. Растенията...
Засаждането на здрав овощен материал е основно правило в овощарската практика. По време на отглеждането в разсадниците здравното състояние на материала се контролира от агрономическите служби, които г...
Столбурът е една от най-опасните болести по доматите, пипера, патладжана и картофа. Преносител е цикадката Hyalesthes obsoletus, чиято най-голяма плътност е през юли. Храни се с културни и диви растен...
Равнец (ахилея)