Хипоциртата произхожда от тропическите лесове на Коста Рика и Бразилия. Расте по клоните на дърветата, откъдето дългите й до 30-40 см гъвкави стъбла, плътно покрити с тъмнозелени листа, се спускат като приказни букети. Те не се разклоняват, но затова пък са гъсти и многобройни. Обилните цветчета на този представител на семейство Геснериеви наподобяват миниатюрни златни рибки. Те са оранжево-жълти, на къси дръжки и излизат от листните пазви поединично или в букетчета по 2-3. Това става от ранна пролет до началото на септември.
В домовете се отглежда като вечнозелено ампелно растение, чиито блестящи сочни листа не губят своята декоративност през всички сезони. За да се развива добре и за да цъфти редовно, хипоциртата трябва да обитава светъл кът с разсеяно слънчево огряване. При дълбока сянка цветето ще линее, а преките слъчи на слънцето ще обгорят листата. Температурата в помещението не бива да пада под 12 градуса, а високите й стойности няма да се отразят зле. Влажността на въздуха трябва да е висока, което се постига с редовно пулверизиране или с поставянето на саксията заедно с подложкат в широк съд, пълен с вода или с влажен мъх. Хипоциртата издържа без пресаждане до две години, но през това време трябва да се подхранва редовно на всеки две седмици. Разбира се, трябва да се наблюдава състоянието на почвата и ако се е заблатила, да се пресади незабавно, за да не загният корените. Пресаждането става след прецъфтяването или при излизането от периода на покой. Почвата трябва да бъде лека и пропусклива,например смес от листовка, торф, добре угнил оборски тор и пясък в съотношение 2:1:1:1 с добавка на дървесна кора и парченца дървени въглища. Поливането през лятото трябва да е редовно, но умерено. Повишението на почвената влажност, особено при по-ниска температура, е вредно. През зимата се полива колкото да не изсъхне. Тъй като цветовете се образуват само на млади клонки, хипоциртата трябва редовно да се подстригва. Отрязаните части лесно се вкореняват във вода или направо в почвата. По този начин става размножаването, което е най-успешно през лятото. Страда от нападенията на власестите въшки, на белокрилката и на акарите. Използват се инсектициди за стайни растения.
Тайните на успеха
Светлина: Ярка разсеяна, най-добре вирее на източен прозорец.
Вода: През лятото умерено поливане, през зимата - оскъдно.
Влажност на въздуха: Висока, нуждае се от пулверизиране.
Подхранване: През пролетта и лятото през 2 седмици.
Овощните растения виреят добре на почви, чиято реакция рН е в границите от 5,5 до 7,5, като повечето от овощните видове успяват най-добре на почви със слабо кисела реакция (рН 6 до 6,5) и на второ мяс...
И за опитния градинар определянето на точния момент за сеитба на разсада за ранни домати често е задача с повишена трудност, а какво ли остава за любителя, още повече ако е начинаещ. Въпросителните са...
Названията, с които народът нарича любимите си цветя, говорят много повече от тези, които им е приписала ботаниката. В българския език веселото, обилно цъфтящо цвете, наричано с ботаническо име impati...
Антуриумът е едно от най-интересните и красиви растения в стаята. Впечатляващи са цветовете му. Впрочем истинските му цветове са дребни, жълти, наподобяващи свещички. Това, което буди възхищение, е пр...
Сапонария (сапунче)