Доскоро в Япония на простолюдието най-строго се е забранявало да отглежда мурая. Само императорът е да се радва на красивото растение с нежни и ароматни белоснежни цветове. Придворният етикет го е задължавал да вдъхва аромата им, за да има бистър ум и да достигне дълголетие. Пак само на избрани е било разрешено да вкусват дребните, но много целебни плодчета на растението за укрепване на организма и отдалечаване на старостта.
Мураята е близка роднина на лимона. Произхожда от планинските тропически области на Югоизточна Азия и Полинезия. В домашни условия се отглежда много лесно, но все пак не бива да я лишавате от нито една от радостите на живота, ако искате да дочакате цветове и плодове. Обича умерените температури (през зимата не по-ниски от 16 градуса) и обилна светлина, но без пряко слънчево огряване. Тъй като няма определен сезон на покой, тя расте, цъфти и плодоноси през цялата година. Това й качество изисква равномерно и умерено поливане през всички сезони. Обаче в никакъв случай не бива да се злоупотребява с водата – преди поредното поливане почват трябва да е просъхнала добре. Съдовете, в които расте, не бива да са много големи. Когато кореновата система ги изпълни, растението се пресажда в съвсем малко по-голяма саксия, като се внимава кореновата шийка да остане открита. Почвата не бива да е много богата – 2 части градинска пръст, 1 част торф или листовка и 1 част едър пясък.
Размножава се със семена и резници. Семената се сеят веднага след узряването, тъй като бързо губят способността си за покълване. Цъфтежът започва още през първата година. Ако използвате резници, вземете полувдървесинени клончета, които ще се вкоренят в торф или перлит за около 2-3 седмици, но изискват висока температура и въздушна влажност.
Препоръчва се мурая да се отглежда в домове, където има болни от астма и сърдечни болести. Благоуханието на цветовете й доказано облекчава тяхното състояние.
Тайните на успеха
Температура: Висока – 16- 27 градуса, през зимата не бива да се понижава под 16.
Осветление: Интензивно, но без излагане на пряко обедно слънце.
Вода: Целогодишно умерено поливане без пресушаване и преовлажняване.
Влажност на въздуха: Изисква редовно опръскване с преварена хладка вода.
Пресаждане: През първите 2-3 години ежегодно, а след това на няколко години, когато почвата се изтощи.
Размножение: Чрез семена и полувдървесинели резници.
Крушовият пъпкопробивач е най-уязвим през септември, затова борбата с него се повежда през този месец – най-късно в началото на октомври. Това е така, защото начинът на живот на този неприятел е малко...
Не е достатъчно само чрез редовно пръскане да я опазите от маната или от другите болести. Някои манипулации през юли допринасят много за удоволствието от набраните гроздове на десертните сортове. А...
Отглеждам бегония тубероза. Има листа, пъпки, листата обаче се свиват, втвърдяват и покафеняват, а пъпките падат. Как мога да спася растенията? Вашата бегония принадлежи към групата на грудковите...
Импациенсът или циганчето, както е популярно у нас, е едно от любимите и най-широко отглежданите цветя в Европа. Зимно време със саксии от този вид хората украсяват стаите си, a през лятото - балкони,...
Обичниче (таликтрум)