Китайската роза е сравнително здраво растение. Напада се рядко от болести и се отглежда лесно. За да се развива добре и да дава много цветове тя се нуждае от обилна светлина. Не понася обаче прякото слънчево греене. При по-продължително излагане на силно слънцегреене листата, особено по-младите, побеляват, силно изтъняват и изсъхват. Пъпките не се развиват и опадат.
Китайската роза се нуждае от редовно и правилно поливане. Когато е израсло като храст, растението поема голямо количество вода. При засушаване от няколко дни или при прекомерно поливане листата започват да пожълтяват и да падат. Поливането е нормално, когато при допир пръстта се усеща леко влажна, но не мокра.
Петната, които понякога се появяват по листата, най-често се дължат на влошените условия на отглеждане, което често се случва в края на зимата. Това може да бъде повишаване на температурата в помещението и силно засушаване на въздуха, промени в притока на светлина, проникване и задържане на студен въздух, неправилен воден режим, влошаване състоянието на почвата. Влошените условия на отглеждане затормозяват развитието на растението и могат да доведат до появата на повреди.
Китайската роза може да бъде нападната и от болест, дължаща се на постоянен причинител. Такова заболяване е сивото гниене. Причинява се от гъбата Botrytis cinerea. Нейните спори се намират във въздуха. Болестта се развива при висока влажност и сравнително по-ниска температура. Условия за заразяване се създават, когато цветята се остават през зимата във влажни, недостатъчно проветрявани помещения.
В сравнение с останалите овошки крушите се преоблагородяват най-лесно. Когато човек не е доволен от плодовете, които ражда неговото дърво, много лесно може да смени сорта с друг. Операцията ще е усп...
Болестта сиви листни петна се причинява от гъбата Septoria piricola. Заразяват се предимно листата и по-рядко плодовете. Отначало се появяват дребни кафяви петна, а по-късно стават сиво-кафяви. При си...
По своите хранителни качества лещата може да замени хляба, различните видове балур и грис, а в значителна степен и месото. В белтъка на семената й се съдържат почти всички незаменими аминокиселини, не...
Брюкселското зеле се отглежда заради малките зелчета, чийто диаметър достига едва 2-4 см. В пазвите на листата по високото 60-80 см стъбло се образуват до 80-90 зелчета. Те са нежни, крехки, много бог...