Засейте монардата на влажно място

Монардата е рядко красиво многогодишно растение от сем. Устоцветни. Познати са 15 вида. Всички в почвата образуват мощно коренище. Най-често използваната монарда дидима развива слабо розклоняващи се, четириръбести стъбла, които достигат около 80 см височина. Те са богато осеяни с удължено яйцевидни листа, със заострен връх. Периферията им е фино назъбена. Съдържат етерични масла, благодарение на което издават много приятен аромат.
Монардата цъфти през юли и август. Оригиналните тесни и дълги цветове са събрани по двайсетина във връхни съцветия. Всички те елегантно са обхванати от долната страна от прицветни листа, носещи баграта на цветовете. Най-често тя е червена, както при сорта Кембрич скарлет. При сортовете Адам, Везни, Парад и др. тя е в различни нюанси на розавото. Водолей и Облак са обагрени в люляково. Снежна кралица е нежно бяла.
В нашата страна монардата намира добри условия за развитие. Тя предпочита влажни, полусенчести места, а почвите да са богати на хранителни вещества. Имайте предвид, че ако мястото е слънчево, растенията ще останат малко по-ниски, но за сметка на това листата са много по-богати на етерични масла. При тези условия се налага да поливате по-често.
Късно наесен стъблата загиват, затова ги изрязвайте. Напролет туфата се разраства, като отстрани се появяват нови стъбла. Тава е най-подходящият момент за размножаване на растенията. Разделяйте коренищата с остър нож. Засаждайте на разстояния поне 50 х 50 см. При желание, може да отглеждате монардата в големи саксии подредени на балкони или тераси.
Освен красиво монардата е и много полезно растение. Листата й може да се използват най-рационално като билка или подправка. Доказано е антисептичното им действие. Използват се за лечение на болно гърло, гловоболие, болки в жлъчката. Съдържащите се в тях флавоноиди стимилират сърдечната дейност. Използвайте свежите листа в салати – до два листа за порция, нарязани много на ситно. По време на цъфтежа обирайти и изсушавайте листата на сянка. От тях се приготвя прекрасен чай, известен като „пенсилвански” или „бергамотов”. Освен горещ, той е много приятен и като студена напитка. Изсушените листа са отлична подправка за супи и различни ястия.