Калцеоларията, наричана пантофче, произхожда от Южна и Централна Америка. Родът й е голям – представен е от около 200 вида тревисти, полухрастовидни и храстовидни растения. Като саксийно цвете се отглежда хибридната калцеолария. В много страни са създадени градински сортове, които издържат на студ. У нас, за съжаление, те все още не се предлагат.
На височина пантофчето достига до 50 см. Листата се едри и покрити с власинки, а многобройните цветове с диаметър 3-4 см имат много своеобразна форма. Окраската им е многообразна – червена, жълта, оранжева или бяла с тъмни петънца.
Въпреки че е едно от любимите цъфтящи растения, калцеоларията е сред трудните за отглеждане в домашни условия. Основното затруднение възниква заради изискването й температурата в помещението да се движи в границите 6-10 градуса през зимата и не повече от 15 градуса по време на цъфтежа. Нуждае се от много светлина, но не и от пряко слънчево огряване. Най-подходящи за нея са северните первази и балкони. Обича влагата – както въздушната, така и почвената, но и много лесно загнива при пръскане, когато времето е облачно и влажно. Също така не бива да се застоява вода в подложката на саксията. Обикновено калцеоларията се отглежда само една година и през късната есен се изхвърля. Ако обаче вашето растение е здраво, може да се опитате да го запазите и за следващата година. За целта след прецъфтяването трябва да го изрежете ниско и да го поставите на прохладно и тъмно място за 1,5-2 месеца. Полива се рядко, колкото да не пресъхне съвсем почвата. Когато се появят връхчетата на новите стъбла, растението се пренася на светло и също така прохладно място. Започва редовно внимателно поливане и подхранване през 2 седмици с минерални торове за цъфтящи растения. За съжаление въпреки усилията калцеоларията няма да бъде така хубава, както е била предишната година. Затова пък размножаването със семена е лесно. Новите растения зацъфтявата обикновено 8-10 месеца след засяването. Ако засеем семената през юли-август, младите калцеоларии ще цъфнат на следващата пролет.
Почвената смес за засяването е от равни части торф и листовка. Семената сеа дребни и не се засипват, а само се натискат във влажния субстрат. Държат се на светло, но без слънце. Поникват след 2 седмици.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна, но не пряка.
Вода: Полива се редовно, но внимателно.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: Редовно с минелални торове за цъфтящи растения.
За приготовление на бордолезов разтвор е прието и се прилага определено съотношение на съставните части. За да се приготви 1% бордолезов разтвор са необходими 1 кг син камък, 0,750 кг негасена вар или...
Виновници за тунелчетата в кората на ябълките най-често са група дребни (2-3-4 мм) черно-кафяви бръмбарчета, с късо, сбито, цилиндрично тяло. Това да короядите. Те са широко разпространени и нападат г...
Дините и пъпешите се съхраняват в закрито помещение, наредени на лавици на един или два реда с опашките нагоре, така че плодовете да не се докосват. Температурата на съхранение трябва да е не по-висок...
На пръв поглед тези рядко отглеждани у нас растения лесно могат да се вземат за обикновени хвойнови храсти. Докато не цъфнат! Тогава всеки, който има макар и бегли ботанически познания, ще се замисли ...
Пулмонария (медуница)