Черница

У нас черниците са разпространени в цялата страна като единични растения, в малки градини, предназначени за изхранване на копринената буба, като паркови и алейни дървета покрай пътища, улици, живи плетове и др.
Черницата се отглежда главно за изхранване на копринената буба и заради ценните й плодове, които са богати на витамини, каротин, соли на желязото, калия, магнезия, фосфора, антиоксиданти и др. Още от древността - плодовете, листата и кората на черницата са използвани като лекарствено средстство, а и сега се предлагат много рецепти в официалната и народната медицина за лечение на вредния холестерол, сърдечно съдови и бъбречви заболявания, диабет, анемии, артрит, стомашни разстройства и др. Китайските легенди разказват, че черницата е знак на живота и слънцето и ключ към дълголетие.
От плодовете на черницата се приготвят сокове, сиропи, конфитюр, мармелад, компоти, вино, ликьор и др.
При черницата съществуват дървесни, храстовидни и декоративни форм ми. Най-широко разпространени са дървесните, които формират доста обемни, свободно растящи естествени корони, достигащи на височина до 6-10 м и продължителност на живота от 50 до 150 години.
Плодовете на черницата са бели, черни, розови и червени. Най-ценни са белите и черните. Зреят през периода юни-звгуст, като зреенето не е едновременно, могат да се запазят 1-2 дни, Плододаването настъпва към 4-та - 5-та година и продължава редовно и обилно всяка година.

Биологични особености

Черницата е разделно полово растение като съществуват мъжки и женски растения. Съществуват и двуполови форми, при които в женските съцветия се сформират и мъжки цветове, които извършват опрашване, което под въздействието на вятъра.
Черницата е студоустойчиво и сухоустойчиво растение. Вирее на различни почви и терени, но най-добре се развива и плододава на слънчеви, топли, влажни, дълбоки, пропускливи терени. Засажда се по различни схеми и на различни разстояния, в зависимост от типа на насаждението и неговото предпазначение.

Размножаване

Размножаването на черницата се извършва семенно и вегетативно. Семенното размножаване се използва само за получаване на растения предназначени за изхранване на буби и за получаване на подложки, тъй като при него се получават много мъжки растения, а плодовете при голяма част от женските са дребни и с лошо качество. За семена се използват бели плодове, които след като се отделят от плодовото месо и се промият през гъсто сито, се подсушават и се съхраняват до момента на сеитбата. Тя се извършва в добре подготвена и наторена почва на дълбочина 0,5-1 см. Това може да стане през есента или рано напролет, след стратификация във влажна среда, при температура до 5 градуса, в продължение на 1-2 месеца.
Грижите в семенилището са състоят в прореждане, редовни поливки, подхранване и унищожаване на плевелите. През есента семеначетата се изваждат и се засаждат в питомника, където предназначените за плодове се присаждат на спяща пъпка, а другите се изваждат и засаждат на постоянно място. Присадените престояват около една година в питомника. Черницата може да се присажда и на калем върху подложки или в короната на млади и добре развити растения по някой от известните начини на присаждане.
Друг начин на вегетативно размножаване е чрез резници. Събират се от добре развити едногодишни леторасти през есента или през зимата, нарязват се на дължина около 80 см и горният им край (до 1-3 см) се запечатва, като се потапя в разтопена смес от асфалт и парафин - 3:1. До момента на вкореняването се съхраняват във влажен пясък, дървени стърготини, перлит и др. при температура 2-4 градуса. През март се поставят във вкоренилището, което се подготвя от различни субстрати ( пясък в смес с торф или вермикудит, смес от почва и угнил оборски тор в съотношение 3:1 и други). Вкореняването става най-добре при постоянна температура 25-27 градуса, висока атмосферна и оптимална почвена влажност. Това може да се осъществи само в култивационни помещения или под пластмасови покрития.
Вкоренените резници се изваждат през есента и се засаждат в питомника , където се развиват до следващата есен, след което се изваждат и засаждат на постоянно място. Грижите в питомника са аналогични на тези при семенните растения. При двата начина на вегетативно размножаване се запазват напълно качествата на майчиното растение от което са събрани калемите и резниците.
Засаждането и отглеждането на черницата е както при останалите овощни видове. При нея не се прилагат особени резитби, както за формиране, така и за плододаване. През първите 1-2 години е задължително младите растения да се поливат при засушаване. През плододаващия период трябва да се премахват сухите, счупените и болните клони, а при застаряване черницата реагира много добре на подмладяващи резитби.