Годжи бери

Годжи бери, познато у нас и като мерджан, идва от Тибет, Монголия и Непал. Въпреки че в районите на естественото им разпространение тези растения са познати и използвани още от древността, то в началото на ХХІ век интересът към тях избухна с неочаквана сила. Ботаническото име на растението е лиций (Lycium). Като декоративни, плодни и предимно като лечебни се използват видовете L. chinense и L. barbarum. Отнасят се към семейство Solanaceae.

Биологични характеристики

Надземната им част се оформя като разклонени бухлати многогодишни храсти. При вида лициум хинензис достига от 1 до 3 м височина, а растенията от лициум барбарум са по-високи. Клонките са тънки, но еластични Осеяни са богато с ланцетни листенца дълги 6-7 см и широки до 3 см. Те са сивкаво-зелени, падащи през есента.
Цветовете са дребни, приличат на цветовете на пипера - 1-1,5 см в диаметър, с 5-делна камбанка. Наредени са по клонките единично, или по няколко. Баграта им е бледолилава или почти бяла, като и двата вида може да се срещнат на едно растение. Цъфтежът може да започна от ранно лято и да продължи до падане на сланите. Плодовете узряват от август, така че на едно растение може едновременно да има цветове, зелени и зрели плодове. Те са продълговато-овални, с дължина 6-20 мм и ширина 3-10 мм. Когато узреят красят растенията с оранжево-червената си багра. Вътрешността е месеста, мека и сочна. Те са много нежни, затова за да не се наранят, трябва да се берат много внимателно. Целесъобразно е да се подлагат съдове и клонката леко да се стръсва. Жълтите сплеснати, бъбрековидни семена са от 20 до 50 на брой в един плод, плътно наредени под кожичката.
Ценно качество на растенията е, че са силно студоустойчиви. За да се развиват добре, изискват обилно да са огрявани от слънцето, но понасят и лека полусянка. Към вида на почвата нямат специални изисквания, като в природата се срещат и в много бедни, каменисти места.

Отглеждане

Най-благоприятният период за засаждане на годжи бери е пролетта. Есенното засаждане е по-рисковано, тъй като шансът крехкото и неукрепнало растение да загине през зимата, е висок. Въпреки това не липсват случаи на есенни засаждане на годжи бери, от които изходът е благоприятен. Храстчето успява да развие кореновата си система и да укрепне до пролетта. Видът издържа до температура от минус 15 градуса. Според някои източници, температурата, до която растението оцелява е минус 25 градуса. В южните части на Русия растението оцелява през зимата дори без подслон.
Засадете храстчето на слънчево място в ямка с дълбочина 40 см и широчина 60 см. При засаждането използвайте почвена смеска от торф, груб речен пясък и обикновена градинска почва.
След като заровите разсада, добре е да оформите горен слой почва със следния състав: десет килограма хумус, двеста грама суперфосфат и 40 грама калиев сулфат. Тази смес спомага за увеличаване на добивите и пълноценно развитие на храстчето. Желателно е да затрупате стъблото на посятия разсад с почва. Мулчирайте почвата с торф или хумус. Полейте обилно, след като засадите храстчето.
Годжи бери е растение с кръстосано опрашване. За да се радвате на богата реколта е необходимо да засадите най-малко две храстчета, които да се опрашват. Разстоянието, което трябва да оставите между две съседни растения е около 1.5-2 м. То е необходимо за правилното развитие на кореновата система и короната на храстчето.

Лечебни свойства

Интригуващото име билка на дълголетието подсказва, че всички части на мерджана съдържат ценни съставки. При консумация те оказват разностранно лечебно действие. Най-богато е съдържанието им в плодовете. В тях са включени 18 вида аминокиселини и 29 вида мастни киселини. Богати са на ценни витамини. Доказано е, че при консумация плодовете на мерджана помагат за отстраняване на главоболие, шум в ушите, понижават високото кръвно налягате, помагат при хроничен хепатит, умора, отпадналост, анемия, безсъние, слаба имунна система, бъбречна недостатъчност, атеросклероза, слабо зрение и очни заболявания, болки в кръста и коленете. Любопитно е, че се акцентува на действието на всички части на растенията като афродизиак. Върхът на всичко е противодействието на остаряването. Плодовете се използват пресни, изсушени или преработени. Прибавят се към ястия и десерти. От пресни или изсушени листа се приготвя много приятен, ободряващ чай.