Запознайте се със сибирския лук

Рязанецът (Allium schoenoprasum L.) е многогодишно луковично растение, образуващо гъсти туфи от тънки листа и цветоносни стъбла с нежни красиви съцветия. Расте и се развива непрекъснато да късна есен. Наричат го още и „сибирски лук”. Разпространен е в редица средноевропейски страни, Канада, САЩ и др. като любителска култура. Листата му се използват за приготвяне на салати и супи, а по време на цъфтеж красивите бледо-лилави кълбовидни съцветия с приятен аромат, служат за украса и бордюр на цветните лехи и алеи.
Размножаването му е чрез семена или чрез разделянето на старите туфи. През първата година от семето израства дребно растение с от няколко до 30-40 листа. Те са нежни, тънки, шиловидни, със зелена окраска в различни оттенъци, богати на витамини С и А. При горещо време се покриват с восъчен налеп. На следващата година от всяко разклонение се образуват нови и се оформя гъста туфа с общо дънце. Рано напролетта се развиват цветоносните стъбла, които са гъсто разположени. Те са тънки, до 20 см дълги и завършват с кълбовидно светлолилаво съцветие.
Рязанецът остава на едно място 2-3 години, като през вегетационния период се получават няколко реколти. След това, добивите започват да намаляват.
Семената се засяват през ранна пролет в грижливо подготвена почва. В южните страни и райони с по-топъл климат се практикува предзимно отглеждане. Семената са много дребни - в 1 гр се съдържат около 800-1000 бр. По-лесното разпространение е чрез разделяне на туфите, което също се извършва през пролетта и служи за подмладяване на застарелия посев. Засаждат се в редове на разстояния 30-40 см и 15-20 см между отделните растения. Те се притискат внимателно към почвата и се поливат. След 40-50 дни са готови за реколтиране. Лъжливите стъбла се отрязват до повърхността на почвата 3-4 пъти през годината, така на тяхно място израстват нови и свежи листа.