За да отглеждате успешно хортензията, трябва да знаете, че тя се нуждае от богата на хранителни вещества почва, която задьржа много влага. Нещо повече, поради произхода си тя изисква почти блатни условия, или поне да се полива толкова често, че почвата около нея дори да позеленее. При това стремежът на растенията е към буен растеж, което пък пречи на цъфтежа. По правило първите две години хортензията не се реже. В третата година това вече е наложително. Растенията са развили няколко разклонения, понякога неправилно ориентирани. Запомнете, резитбата се провежда винаги през март - април, според метеорологическите условия през пролетта.
Как става
C овощарска ножица отстранете излишните разклонения в основата на растенията. Добре е да се оставят две, а при по-възрастните растения - три водещи клончета.
Отстранете прецъфтелите съцветия така, че да оставите клонките под тях с по две пъпки. Така ще предизвикате порастване на цъфтящи клонки.
Важно е да не отстранявате прецъфтелите цветове през есента, за да предпазите от измръзване връхните пъпки на клонките през зимата. Всяка следваща година в основата оставяйте само 2 или три основни клонки, с възрастта обаче връхните разклонения стават все повече, което е гаранция за образуване на многобройни цъфтящи разклонения.
Латинското название на китайската фурма е Ziziphus jujuba и понякога тя се нарича просто зизифус. Среща се в диво състояние от Централен Китай до Задкавказието, а може да се култивира навсякъде, къдет...
Барбадоската череша (Malpighia punicifolia, Malpighia glabra) е известна още и под името ацерола. Тя произхожда от Централна и Южна Америка. Представлява гъст вечнозелен храст или малко дърво с височи...
Цитрусовите дървета в саксия обикновено не стават по-високи то от 1.20 м - 1.50 м, въпреки че повечето не порастват повече от 60 см. Кумкват образува изправено стъбло, докато на портокалите, лимоните ...
На всички мои приятелки резниците дифенбахия се вкореняват във вода, а при мен те хвърлят листата си и загниват. Какво да правя? За да се вкорени благополучно дифенбахията и за да не гние (загуба...