Листна целина

Ароматната подправка намира широко приложение в националната ни кухня. Използва се за подправка на зеленчукови супи, на маринати, ястия от месо, без нея не минава телешкото варено, диетични храни, консерви и др. Добре се комбинира с майорана, чесън, мащерка, лук. Заема голяма част от продуктите за туршии. Кореновиднана целина се използва и в самостоятелни ястия и предястия.
Целината, която отглеждаме в градината, е произлязла от диворастящата. Позната е от най-стари времена. С листа от целината гърците са украсявали домовете си в празнични дни, а с венци от целина са кичели победителите в състезания. Като култура започва да се отглежда едва през епохата на Ренесанса.
Приятният й аромат и вкус се дължат на етеричното масло, което се намира в цялото растение. По съдържание на хранителни вещества и по вкусови качества целината стои на едно от първите места между останалите зеленчуци. Листата са богати на витамини – С, каротин, В1, В2, РР, а кореноплодите на захари, белтъчини, минерални соли – на калий, натрий, магнезий, желязо, фосфор, йод, фитонциди и др.

Разновидности

Три са разновидностите – листна, кореноплодна и дръжкова целина. Целината, известна още като керeвиз (Apium graveolens), е двугодишно растение. През първата година образува листна розетка и кореноплод, а през втората – цветоносно стъбло и семена. Семената са дребни – до 0,550 г, кълняемостта им се запазва до 7-8 години. Продължителни ниски температури, силно засушаване и др., могат да предизвикат образуване на цветоносно стъбло още през първата година. От културната целина се отглеждат три разновидности – листна, на която растенията се използват само за листа, кореноплодна, която образува добре оформен кореноплод, и листно-дръжкова (салатно-дръжкова), с дебели плътни дръжки, не образува кореноплод и се използват само листата и дръжките – избелени служат за храна както “свещите” на аспержите
Листната целина не образува кореноплод. Листата са сложноперести, неокосмени, блестящи, цветовете са бели, дребни, събрани по много в сенниковидни съцветия. Кореноплодната целина е в групата на кореноплодните зеленчуци.

Грижите

Изискванията и отглеждането на трите разновидности целина почти не се различават.Има различни начини на бланширане. Най-лесно става чрез загърлянето с почва. Прилага се през август, ако е засята през март, или през октомври, ако е засята през май. Тогава листата се прибират и се завързват на горния край. Прави се в сухо време. Загърля се постепенно. Най-напред се загърля половината от растението, след седмица – 2/3, а няколко дена по-късно - до върха. Бланширането се прави за 15 дни, след което растенията се изрязват и се използват за консумация. Може да се бланшират растенията за зимата и в тъмна изба, като се изваждат с голяма буца пръст и се засаждат във влажен пясък, с който се загърлят. Така се получават и по-нежни и крехки дръжки, които са голям деликатес.
Листната и кореноплодната целина могат да презимуват и на открито, като в много студените дни се покриват със слама или с други подходящи материали.