ЯДЛИВА ГЪБА, вкусна, но без особено подчертан аромат. Застарелите екземпляри са силно напоени с вода не само от падналите дъждове, но и от роса и при влажно време, т. е. тя е силно хигроскопична, както и почти всички масловки. Когато стане кафява, гъбата е негодна за консумация.
Расте само в иглолистните гори в края на пролетта и по-масово в началото на лятото и през есента.
ОПИСАНИЕ:
Шапката на младата гъба е кълбовидна, покрита отдолу с бяла (а понякога жълто-бяла) ципа. След прорастването на гъбата ципата се разкъсва и остава да виси като пръстенче. Диаметърът й е от 5 до 15 см. Точно в средата има оформен заоблен връх. Местата, в които се натисне с пръсти, потъмняват. Кожицата е златистожълта, в много красиво съчетание. При влажно време е лигава и се обелва лесно, а при засушаване - не може да се обели.
Плодовото месо е твърдо, но нежно, жълто до много бледокафяво при застарялата гъба. Наранено, то става много тъмножълто. Тръбичките са свързани с пънчето, лесно се отделят от шапката. Имат жълт до жълто-зелен цвят. Наранени, стават на кафяви петна.
Спорите и споровият прашец са жълтеникави.
Пънчето е високо 6-10 см и широко 2-3 см, с кафяв цвят. Отначало е свързано с общата ципа, но постепенно ципата се разкъсва и на пънчето остава да види пръстенче, с жълто-бял, почти белезникав цвят, който при застаряването на гъбата покафенява.
Манатарка канеленокафява