ЯДЛИВА ГЪБА, с типичен манатарков аромат и приятен вкус. Високо ценена е от кулинарите. Подходяща е за всякакъв вид преработка, но обикновено се приготвя като сушена.
Расте само в широколистните гори. Рядко срещана гъба. Появява се късно през пролет, през лятото и есента.
ОПИСАНИЕ:
Шапката е с диаметър от 5 до 15 см, отначало полукълбовидна, но при развитата гъба е разперена. Има гладка, мека и суха повърхност. Ръбът е равен, леко нагънат по дължината си. Цветът на кожицата е червено-кафяв, със застаряването - белезникав. Не се обелва от плодовото месо.
Плодовото месо е дебело, месесто, плътно, твърдо, с жълт цвят, но при нараняване става леко синьо. Напада се твърде бързо от насекоми и червясва силно.
Тръбичките са дълги над 3 см, отделени от пънчето, жълти на цвят. При нараняване стават светлосинкави. Много лесно се отделят от плодовото месо, особено при застарелите гъби. Обикновено се почистват и не се консумират.
Пънчето е високо от 3 до 12 см, дебело 2-6 см, бухалковидно, понякога и цилиндрично (когато е малко по-удължено), жълто, а в основата с лек червен оттенък. При нарязване става синкаво. По цялата си повърхност има мрежест рисунък.
Манатарка