ЯДЛИВА ГЪБА, но само в млада възраст. Не е особено качествена. Не трябва да се употребява за храна по-късно от 2 - 3 часа след брането й. Застаряла, почерняла и втечнена е опасна за здравето. Консумирана с алкохол, дори и в най-малки количества, винаги причинява отравяния! Отравянето се проявява внезапно - около 20 мин след употребата на алкохола. Признаците са тежко дишане, сухост в устата, горещина в главата, силно сърцебиене, гадене, повръщане и зачервяване на кожата. Употребата на алкохол дори и 2 - 3 дни след консумация на гъбата отново предизвиква същите признаци, което показва, че отровното вещество много бавно се изхвърля от организма. Това вещество е открито през 1956 г. и е наречено тетраетилтиурамдисулфид.
Расте рано напролет, през лятото и есента.
ОПИСАНИЕ:
Шапката е яйцевидна до звънчевидна, с височина 4 - 6 см и диаметър 3 - 4 см. Гъбата е малка, нежна, тънка. При застаряване се разтваря звънчевидно. Ръбът е нагънат, много дълбоко набразден. По цялата повърхност на шапката има едва видими недебелявания, очертани в отвесни редици. Цветът на кожицата на младата гъба е сиво-бял до кафеникав, а по-късно - сиво-кафяв, в средата на шапката по-тъмен.
Плодовото месо е нежно, вкусно, без мирис. При застаряване на гъбата бързо потъмнява и почервенява. Много бързо се разваля при започнало втечняване на ламелите.
Ламелите са широки около 1 см, сиво-бели, наредени гъсто една до друга. При застарелите екземпляри са мазни и черни, бързо се втечняват при пипане.
Спорите са тъмнокафяви до сиво-черни. Вместо спори има прашец, най-често под гъбата има втечнени спори във вид на черна течност, мазна при пипане.
Пънчето е с височина 10 -14 см и с дебелина около 1 см, белезникаво, цилиндрично, в долния си край пръстеновидно, удебелено, кухо. Потъмнява заедно с шапката при застаряването й.
Копринка мастилена