Резитба на чайнохибридните рози

Чайнохибридните рози са резултат от кръстосването между чайните и ремонтантните рози. Първият сорт е създаден във Франция през 1867 год. И става родоначалник на цяла група рози. Тези рози цъфтят непрекъснато и обилно /от пролет до есен/. Те дават едри цветове и са с приятен аромат, а багрите им са разнообразни.
За оформянето на правилни и добре развити корони и за регулиране на цъфтежа голямо значение има ефективността и навременната резитба. От резитбата особено се нуждаят розите, които нямат правилно развита корона и не може да се очаква добър цветен ефект. Провеждането на резитбата изисква майсторство, богат практически опит и познаване на растението.
Резитба се извършва още при засаждането на розите, защото е важно още в самото начало да се даде правилна насока на развитие и оформяне на короната.
Ако се оформи тясна, а не широка храстовидна корона, ефектът от цъфтналите няколко клонки ще бъде минимален. За получаването на по-широка чашковидна форма на короната е необходимо още при засаждането периферно разположените клонки да се режат на външна пъпка. При първоначалната резитба трябва да се внимава разстоянието между отделните клонки да бъде почти еднакво. Разположените в средата на короната клонки може да се режат или на външна или на вътрешна пъпка. Отрезът на клонката трябва да бъде кос на 3-4 мм от растящата пъпка.
Първата резитба се извършва на 2-3 пъпки. Впоследствие в процеса на поддържането на розите се извършват няколко резитби - пролетна /основна/ и няколко летни. През есента преди зазимяването /загърлянето/ се прави последната резитба , която не е от значение за развитието и оформяне на короната.
Най-важна е пролетната резитба , но голямо значение има и лятната. Ако тя не се извърши правилно резултатите от пролетната резитба може да се сведат до минимум. Ето защо подценяването на тази резитба е съвсем неоправдано.
Пролетната резитба на чайнохибридните рози се извършва веднага след откриването /отзимяването/. Тя се прави на 2-3 до 5 пъпки в зависимост от развитието на клонките. По-буйните клонки се оставят по-високи, а по-слабо развитите по-ниски. Периферните клонки почти винаги трябва да се режат на външна пъпка, а вътрешните на външна или вътрешна с оглед получаване на по-равномерно разпределение на клонките по цялата корона.
Лятната резитба трябва да се прави след прецъфтяването на розите, но не бива да се изчаква да прецъфтят всички клонки. Напротив, желателно е след прецъфтяването на всяка клонка да се извършва резитба. По такъв начин има по-голяма възможност за създаване на условия за равномерен цъфтеж. В практиката това може да се постигне чрез преглеждане и отрязване на прецъфтелите рози на всеки 2-3 дни. Резитбата не бива да се свежда до механично отрязване на прецъфтелите цветове, а до направляване по-нататъшния цъфтеж и на цялостно развитие на розите.
Лятната резитба е съобразена с развитието на клонките. Тя е по-висока и се извършва на 3-5 или максимум 8 пъпки. Периферните клонки също трябва да се режат на външна пъпка. Като се има предвид, че новите леторасти се появяват от горните, по-високо разположени пъпки, трябва да се прецени как да се извърши резитбата – на външна или вътрешна пъпка. Летни резитби се провеждат до началото на есента.