Хиперактивността при децата

Хиперактивното поведение у децата обикновено не е самостоятелно явление. Почти винаги то се съчетава с дефицит на вниманието и с обучителни затруднения. Касае се за лека, предимно дисфункционална мозъчна увреда.
Хиперактивността е по-характерна за предучилищна възраст и ранна училищна възраст. Действията на детето са импулсивни, без обмисляне на последиците. Наблюдават се бързи смени на една дейност с друга. Имат трудности в организиране на работата или играта. Чести са агресивността и дори асоциалните прояви. Такива деца трудно заспиват и лесно се събуждат.
Трудностите в обучението, характерни за 50-70% от тях, се изразяват със затруднени математически операции. Понякога е нарушен фонетичният анализ или се касае за разстройство в разбирането на абстракциите на различно ниво.
Наблюдава се нес-ръчност, тромавост, припряност и липса на хармония в движенията. По-трудно се усвояват навици като обличане, закопчаване,връзване на обувки, каране на колело и др. Налице са говорни нарушения, смяна на букви, изпускане на знаци при писане и други. Съпровождащите емоционални разстройства са лабилност на настроението, ниска себеоценка,страхови изживявания и др.
Една от хипотезите е, че мозъчните възпаления увреждат някои зони на мозъка и по-точно онези, които ръководат импулсите и бързите реакции. Диагнозата се поставя от невролог след съответното клинично изследване (ЕЕГ и мозъчна картография), за да се установи отсъствието на клинична патология. Терапията е разнообразни - основно с невролептични средства, отнасящи се към силно действащите средства и оказващи мощно влияние върху психиката. Затова именно подборът на медикаментите е индивидуален и се назначава само от специалист.