Страхът е една от най-силните емоции, които децата ни изпитват още от раждането си. Внезапен шум, рязък жест, прекалено ярка светлина - и най-малката промяна в обичайната среда може да накара бебето да плаче с часове. Малкото човече не разбира какво става, но инстинктивно се чувства застрашено. При това най-ужасна за него е тъмнината, олицетворяваща всичките му страхове - от отсъствието на майката, от самотата, от неизвестността.
Проблемът
Всеки от нас, дори да не си го спомня с пределна яснота, знае как страхът го е сграбчвал с ледена ръка, когато вечер тъмнината е поглъщала стаята му, а нейният кортеж от чудовища, вещици и духове е завладявал пространството. Според детските психолози страхът от тъмното приема различни форми в зависимост от възрастта на детето. Най-малките, от 18 месеца до 3 години, се боят да не бъдат изядени от лошия вълк. Децата от 4 до 10 години изпитват ужас от непознатия свят, населен с най-различни неизвестни и тайнствени същества, често пъти невидими и напълно абстрактни. Общото между всички тези фантазми е безпомощността на малчуганите, които не могат да направят нищо, за да се защитят.
Стратегията
Сигурно е, че ако успеете да се върнете в детството и си припомните вашите собствени кошмари, по-лесно ще разберете наследниците си. За да ги успокоите, първо ги изслушайте, после ги убедете, че разбирате какво изпитват. Постарайте се да превърнете лягането в ритуал, свързан с приятни емоции. Оставете запалена някоя нощна лампа, дайте на детето си да гушне любимата плюшена играчка, подредете на стража около леглото му неговите оловни войници.
Страхът от тъмното може да тормози детето до на чалото на пубертета, дори и след това, тъй като в него се съдържа почти философският въпрос: „Какво става с мен, когато заспя?" Затова родителите не бива да го пренебрегват, а да се стараят да вдъхнат увереност и сили в душата на малчуганите. Така те ще ги подготвят не само за сблъсъка с нощта, но и с всички трудности, които ще им поднесе животът.
Според възрастта
От 0 до 6 месеца - бебето се страхува от силните шумове, от това да не падне или да не загуби опора.
От 7 до 12 месеца - мъничетата се плашат от непознати лица, от предмети, които се появяват внезапно пред очите им, също така от водата и от наранявания.
Към 2 години - появява се страхът от тъмното, от животните, от големите машини, издаващи странни звуци, от промените. Остава си и стресът от силните шумове, особено от гръмотевици.
От 3 до 6 години - преобладават ужасът от тъмното, самотата, раздялата с родителите, болестите, смъртта.
От 6 до 12 години - въображаемите чудовища отстъпват място на действителни страхове: катастрофи, пожари, крадци и убийци. Детето се впечатлява от всичко, което вижда и чува.
Хипохондриците не са симуланти. Не се преструват на болни, за да получат някаква изгода. Напротив, те действително се чувстват болни. Не се числят също и към групата, в която психическото натоварване ...
Шумът на вълните, писъкът на чайките, мирисът на водорасли и риба, нежният морския бриз – това са нещата, за които си мечтаем всяко лято. Но освен да почиваме на морето, можем да използваме природните...
Известно е, че кожата е важна система за човешкото тяло и е свързана с вътрешните органи. Понякога дори е огледало – образът на промените по повърхността й насочва към определена болест. Достатъчно е ...
Облепихата е известна още като ракитник или сибирски ананас. Тя принадлежи към сем. Elaeagnaceceae. Известни са три вида, но с най-ценни стопански качества е Hippophae rhamnoides. В диво състояние об...
Научете децата да вярват в себе си