18.09.2018 година
Р
ецепти за градината
 1010 |  0 
Физалисът заслужава повече внимание
Малцина са хората у нас, които познават вкуса му, а още по-малко са любителите, които го отглеждат. Но който го е вкусил, не може да не е оценил високо вкусовите му достойнства, а който веднъж го е отгледал, ще признае, че не никак трудно. В градините по света културните видове физалис заемат значителен дял и площта им се увеличава. Това се дължи на нарастващия интерес както в страните от Северна и Южна Америка, така и в Европа. И у нас всеки може да отгледа в двора си този зеленчуков вид, още повече че не е трудно да се намерят семена. Разбира се, за успешното отглеждане са необходими някои познания.

Нашият климат добре му понася

По своите изисквания към околната среда физалисът доста прилича на добре познатия ни домат. Впрочем и двете растения произхождат от един район на света. Физалисът е светлолюбиво растение, подобно на домата. Вярно е, че понася известно засенчване, но най-пълно развива вкусовите си качества на добре огрявани от слънцето места. И по отношение на температурата няма много по-различни изисквания и може да се отглежда на открито от последните пролетни до първите есенни слани. Оптималната температура за него е между 25 и 30 градуса. Семената поникват при температура близка до 20 градуса по-бавно и по-бързо при по-висока. Младите растения загиват при нула градуса, но специално мексиканският физалис понася кратки застудявания и до минус 1-2 градуса. По отношение на почвата проявява доста голя приспособимост. Добре се чувства на различните типове почви с кисела до алкална реакция, но за предпочитане е леко киселата до неутралната. Не са подходящи заблатените и много богатите на азот почви. На по-богатите дава по-високи добиви, но задоволителни са и на бедните, песъкливи и чакълести, където плодовете стават по-захарни и по-приятни на вкус.

Разсадът става на топло и светло

Физалисът може да се засее направо в почвата на желаното място през пролетта, когато почвата е топла. Като се има предвид обаче, че цъфти и ражда до първи слани, за предпочитане е да се отгледа предварително разсад. Така периодът на плододаване се удължава. Семената за производство на разсад се засяват около 60 дни преди обичайното време за образуване на последните пролетни слани, т. е. когато се засяват и доматите. Те никнат за около 1-2 седмици и през това време трябва да се поддържа температура около 20-25 градуса. Много е важно да се осигури обилно осветление на младите растения, за да не прераснат. Като се имат предвид големите разстояния, на които ще се засаждат растенията, за 10-20 кв. метра, на които възнамерявате да отгледате физалиса, са ви необходими няколко семена (сеитбената норма за 100 кв. метра е около 0,7 г).

В отглеждането няма нищо особено

Разсадът се засажда на открито, когато е преминала опасността от късни пролетни слани и почвата се е затоплила трайно до 12-13 градуса. Препоръчват се разстояния на засаждане 1,2 на 0,8 м, но в двора, както и на по-бедните почви може те да са значително по-малки – 80 на 80, 70 на 70, дори и 70 на 50 сантиметра. Много е важно растенията да се засаждат на защитено от ветрове място, за да се избегне чупенето на клони. Като изправено растящо растение физалисът не се нуждае от опорни колове, характерни за високорастящите домати, но употребата им не е за пренебрегване в по-ветровитите места. Иначе останалите грижи са грижи както за всички зеленчуци – разрохкване на почвата, плевене, поливане. Важно е да се поддържа постоянно умерена влажност на почвата, защото поливките, както и дъждовете след засушаване причиняват напукване на плодовете. С подхранването трябва много да се внимава. Подхранването с азотни торове (амониева селитра) може да причини буйно развитие на растенията, но тогава те не дават плодове. Подхранването с калий в началото на цъфтежа и появата на първите завръзи се отразява добре както на добива, така и на качеството на плодовете.

Особеностите са в брането

То е най-трудоемкото и затова промишленото производство се развива предимно в страни с повече и по-евтина работна ръка. Физалисът цъфти и завързва плодове през цялото лято до първите слани през есента. Върху растението има едновременно плодове, цветни пъпки и цветове. Узряването на плодовете се познава по просветляването и засъхването на чашките. Берат се плодовете без чашките. Ако се берат с тях и останат вътре известно време, придобиват горчив вкус. Това се дължи на преминалия от чашката в плода глюкозид физалин. Узрелите плодове и част от недозрелите окапват на земята. Те трябва да се събират в сухо време след вдигането на росата. Недозрелите се оставят да доузреят. Това може да стане в сухо помещение при температура 20-30 градуса. Неузрелите плодове може и да се съхраняват дълго време, дори до пролетта при температура 1-4 градуса.

Вкусна храна

Плодовете на физалиса са богати на ценни за човешкия организъм вещества и по света го употребяват в прясно състояние като десертен плод, в плодови салати, коктейли, или преработен под формата на сосове, в конфитюри, компоти, ликьори и различни други напитки. Ценителите определят вкуса на плодовете и на продуктите от тях като извънредно добър. Интересно е и това, че при направата на конфитюри не се налага употребата на пектин, тъй като съдържанието му в плодовете е доста високо. Впрочем както перуанският, така и мексиканският физалис се отличават с благоприятното за човешкия организъм съдържание на въглехидрати, белтъчини, органични киселини (предимно лимонова), витамини (предимно витамин С, В комплекс и каротин), калциеви, магнезиеви, и в особено големи количества фосфорни, а също и други минерални соли. В прясно състояние плодовете имат много интересен вкус – лек сладко-кисел, слабо тръпчив, освежаващ, придружен от приятен аромат, който придават на продуктите, получени от тях.

Лечебно средство

Медицината е установила редица профилактични и лечебни действия на физалиса. Антисептичните свойства на плодовете са широко признати и често се препоръчват при възпаление на дихателните органи. Плодовете, както и чай от листата, се използват от астматично болни. Смята се че плодовете подпомагат прочистването на кръвта и отделянето на албумина от бъбреците. Честата им консумация предпазва храносмилателната система от развитието на вътрешни паразити, а съдържащите се в тях флавониди действат успокояващо.
29.07.2015 г. / ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2018