27.02.2021 година
1564339898.swf
Р
ецепти за градината
 9455 |  0 
Хемерокалис за интелигентни мързеливци
Юлската градина е истински карнавал на цветята. В нея те се надпреварват с всевъзможни форми, багри и аромати. Сред множеството прекрасни създания се откроява хемерокалисът. Наричано у нас с простичката дума крем, това абсолютно непретенциозно растение краси градината от ранна пролет до дълбока есен.
Хемерокалис (Hemerocallis) на гръцки означава хубост за един ден. Така античният ботаник Диоскорид, който е кръстник на цветето, е изразил своето разочарование, че всеки цвят трае само един ден. Затова пък кремът образува множество цветоносни стъбла, всяко увенчано от цял букет цветни пъпки, които се разтварят последователно и фактически цъфтежът е доста продължителен.Въпреки това дълго време растението е било причислявано към листнодекоративните видове, чиито листа са основен украсен елемент.
В българските градини открай време повсеместно се срещат два вида хемерокалис, които са пренесени от Западна Европа и Кавказ. Единият – H. flava, има обагрени в жълто силно ароматни цветове. Другият – H. fulva, няма аромат, а цветовете му са керемиденочервени.

От зеленчуковата леха в цветната градина

Както често се случва с цветята, без които ни се струва, че съвременната градина би била незавършена, отначало, в древни времена, кремът е бил употребяван за храна. И от дебелото коренище, и от младите листа, дори от цветните пъпки готвели различни вкуснотии по тогавашните разбирания. Самият Плиний съобщава това в своята „Естествена история”. А китаецът Конфуций преди две хиляди и петстотин години споменава, че в родината му хемерокалисът се цени заради лечебните си качества.
През 1753 г. Карл Линей окончателно вписва родовото име Hemerocallis, с което потвърждава характерната особеност на тези растения – цветът се кипри само един ден. Тогава в същия род била включена и хостата и грешката била поправена чак след като 19 век прехвърлил половината си.

Американците – бащи на съвременните кремове

Също тогава и цветарите обърнали необходимото внимание на прекрасните цветя, чиито диви представители от незнайни времена обитавали селските градини, и се захванали с усъвършенстването им. Въпреки това почти два века хемерокалисите остават в сянката на своите прочути родственици – лилиите. Даже на някои езици за двата рода се употребява една и съща дума, например у нас и лилиите, и хемерокалисите се наричат крем. Така е и на немски, и на английски.
А чешкият писател Карел Чапек дотолкова е впечатлен от хубостта и невзискателността на хемерокалиса, че го нарича цвете за интелигентния безделник. С това той обръща вниманието на европейците към прекрасните резултати на американските селекционери, които до 40-те години на миналия век успяват да създадат на базата на дивите предшественици изумителни произведения на цветарското изкуство.
В наши дни формите и сортовете, създадени по съвременните методи на селекциониране, надхвърлят 80 000.

Особености на малкия род

Родът Хемерокалис не е голям – в него се включват около 30 вида, разпространени в Европа, Кавказ и особено много в Далечния Изток – Китай, Корея и Япония.
Това са многогодишни тревисти растения с мощна коренова система. Корените са дебели, шнуровидни, образуват удебеления, в които се складират хранителни вещества. Те развиват подземни разклонения – столони, всеки от които завършва с вегетационна пъпка, от която се появява ново растение.
Листата са прикоренови, събрани в розетка, която при някои видове има форма на ветрило. В зависимост от сорта листата са дълги от 30 до 100 см, ширината им е между 0,8 и 3 сантиметра. Формата им е мечовидна, силно изтеглена, завършват с остър връх. Може да са изправени или извити като дъга. На цвят обикновено са сочно зелени, но се срещат и пъстролистни форми, които са нашарени с надлъжни бели или жълти райета.
Цветоносните стъбла са здрави, безлистни, на върха се разклоняват и обикновено са по-високи от листата.
Цветовете са красиви, с характерното за семейство Лилиеви (Liliacea) устройство. Те са прости или полукичести, напоследък са създадени и кичести. Броят им върху един цветонос в зависимост от възрастта и състоянието на растението е 10-40, но може да са само 2-3 или до 100. Кремовете цъфтят само когато денят е слънчев. Ако времето е мрачно и дъждовно, няма да видим цветове.Привечер цветът завяхва и пада. Но има и изключения, при които той изтрайва 5-6 дни. Краткият живот на отделните цветове се компенсира от разтварянето на все нови и нови цветни пъпки в продължение на цял месец. Различните видове цъфтят от май до септември, някои зацъфтяват и повторно.

Делят се на групи

Множеството съвременни форми и сортове кремове се разделят за удобство на няколко групи според морфологичните им признаци.
По височина се делят на джуджета - по-ниски от 30 см, ниско растящи – 30-50 см, средно високи – 50-90 см, и високи - над 90 сантиметра. По времето на цъфтеж са определени 7 групи – от много ранни до много късни. Много ранните обикновено са ремонтантни – цъфтят няколко пъти за един сезон.
Според големината на цвета биват миниатюрни – диаметърът им е под 7 см, дребноцветни – 7-12 см, едроцветни – 12-16 см и гиганти – над 17 сантиметра.
При съвременните хибридни хемерокалиси формата на цвета може да е кръгла, триъгълна, двойно триъгълна, звездовидна, паякообразна (спайдър), подобна на орхидея, пълноцветна. По багра биват едноцветни, двуцветни и пъстри. Цветовата гама прелива от жълто, прасковено, розово, червено до кафяво и почти черно.

Наистина цвете за лентяи

Кремовете са измежду най-невзискателните многогодишни обитатели на градината, които могат да прекарат на едно и също място без пресаждане повече от 10 години и това въобще да не се отрази на декоративните им качества. Вярно е, че съвременните сортове са малко по-капризни, но, общо взето, разликата със старите не е голяма.
За да се радваме на обилие от цветове, трябва да им отредим слънчево и не много ветровито място. Полусянката няма да им навреди, но цветовете ще са по-малко и по-бледи.
Всички градински почви са подходящи за кремовете, но все пак, ако са много бедни или глинести, в които се задържа излишна вода, се налага да ги подобрим, като внесем хумус и пясък.
С поливането това цвете също ни улеснява. Както вече споменахме, по корените му се образуват удебеления, в които се събират резервни хранителни вещества и вода. Така че при нормално лято валежите са достатъчни, за да не жадува, но при силна суша не бива да пестим по-редките, но обилни поливки.
Няма да имаме грижи и с плевелите. Поради склонността си бързо да образува нови розетки, които плътно се преплитат помежду си, кремовете просто не им дават възможност да се настанят при тях. Същото качество ни избавя и от необходимостта да прекопаваме и да разрохкваме почвата.

Повече „ветрила”, повече красота

Размножаването на хемерокалиса става чрез разделяне на туфите. Това може да стане по всяко време, но най-подходящи са ранната пролет и периодът след прецъфтяването. Растенията, които са прехвърлили 5-годишна възраст и са се разраснали силно, дават възможност да получим повече и с по-голям брой растежни пъпки части. Обикновено в една част трябва да има едно „ветрило”, но ако са повече, новозасаденото растение по-бързо ще ни дари с по-голям и красив фонтан от листа и, разбира се, с повече цветове.
Старите тънки корени се изрязват до 15-20 см, а запасяващите не се съкращават. Частите, взети от периферията на туфата, се прихващат по-успешно и по-бързо зацъфтяват. Засаждането става в предварително подготвени ямки. Препоръчва се на дъното им да се постави шепа-две добре отлежал оборски тор. Внимаваме да не засипем кореновата шийка с пръст. Поливаме обилно и добре притъпкваме почвата.

Добре им е във всяка компания

Хемерокалисите са любими цветя не само заради красотата си, но и заради приспособимостта си към различни условия на отглеждане, както и за възможностите за комбиниране с какви ли не други растения. Те изглеждат прекрасно както на групи по моравата, така и в смесените лехи, и покрай водоемите, на фона на храсти, дървета и стени. Миниатюрните сортове, разположени покрай пътеките, създават ефектен естествен преход между настилките и живата природа. Невероятно красиви изглеждат подпорните стени, между камъните на които „извират” фонтани от листата им. А по време на цъфтежа са просто възхитителни.
Дребноцветните сортове и естествените видове оживяват градината в селски стил, заобиколени от пъстрия хоровод на останалите цветя.
17.07.2012 г. / Ангелина Костова

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2021